ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 123, 1980 година
ВОДИТЕ НА ТУНДЖА – ПРЕЗ СТАРА ЗАГОРА
ЦЕНИ ЛИ СЕ ТОВА БОГАТСТВО?
Може би много жители на Стара Загора още помнят онзи радостен ден, в който водите на Тунджа по подземен и надземен канал прекосиха Средна гора и потекоха през града. По този повод в местността над водната електроцентрала се състоя митинг. Мало и голямо се беше стекло – всеки искаше да съприживее това „чудо”, едно от онези първи чудеса, които окриляха духа, укрепваха вярата във невероятните възможности на разкрепостения човешки труд, на младата социалистическа държава.
Тогава Стара Загора беше неугледен, прашен и безводен град и прохладните води на Тунджа бяха символ на живот, на възраждане. В мечтите на проектанти и архитекти те събудиха прекрасни идеи за внасяне на нещо ново в архитектурното оформление на града, за създаване на водни площи, фонтани, паркове. Желанието беше да се използва всичко, което предоставя това неоценимо природно богатство за повече естественост и красота в града.
От тогава изминаха повече от 25 години. Какво стана с водите на Тунджа?
Те си текат послушно в каменното корито, преминават през Стара Загора и се отправят към напоителните полета на Загоре. А що се отнася до използването им за разхубавяване на Стара Загора, всичко остана в мечтите. Нещо повече. През това време градът и районът край него се превърнаха в най-неблагоустроеното и нечисто място във вече преобразения и благоустроен град. Тук може да се намери всичко ненужно, изхвърлено от живеещите наоколо: стари домакински съдове, печки, ламаринени кутии, автомобилни гуми, скъсани дюшеци и черги, строителни отпадъци. Тревните площи край канала се оказаха едва ли не най-подходящото място за контейнери и кофи за смет.
Защо е така?
Естествено е за отговор да се обърнем първо към стопанина на града – общинския народен съвет, към неговите ръководители и служители.
Арх. Драго Драгов, главен архитект на града: – Предвижда се създаването на водни площи и фонтани на няколко места по протежение на канала. Готови са проектите за водна площ по бул. „Ленин” от ул. „Гурко” до новостроящата се железопътна гара. Но не е решен въпросът с финансирането.
Атанас Златев, зам.-председател на ИК на ОНС: – Предстои основен ремонт на канала, който ще се извърши от „Водно стопанство”, и това задържа благоустрояването на околността.
Илия Илиев от служба „Търговия и услуги”: – Нямаме достатъчно хора за почистването на всички улици. А за озеленяването и състоянието на тревните площи край канала отговаря друга служба.
И така, от служба на служба, от предприятие на предприятие. И всеки търси някакви оправдания, и всеки приема, в по-малка или по-голяма степен, че е пропуснал нещо от своите задължения. А ремонтирането зависи от построяването на втори канал за подхранването на заводите и предприятията с промишлени води – да се ремонтира каналът, трябва да се спре водата. А това няма да стане в близките няколко години. Трябва ли да се чака до тогава? А има какво да се направи още днес.
Вина за състоянието особено на някои участъци на канала имат и преките замърсители, живеещите наблизо. Например жителите на кв. „Митьо Станев” – ІІ район, са превърнали канала и брега буквално в заден двор, в бунище за непотребни вещи. А там има отечественофронтовска организация. Защо си затваря очите пред лошите порядки на живеещите край водния канал?
Какво ли би казало и ръководството на ОПП „Мересев”, пред чиито очи, на брега, където се намира предприятието, се мъдри друго бунище. Нечистотиите и производствените отпадъци просто изтичат в канала.,
В най-западния край северният бряг е барикадиран от строителни отпадъци. Цели могили от камъни, циментови отломки, пръст. Защо трябва да се стоварят именно тук? Кой ще им ги чисти? Отгоре на всичко точно в тези места находчиви граждани, използвайки безстопанствените площи край канала, са си направили зеленчукови градини. Това е малката беда, ако не бяха ги оградили със всичко старо и грозно, което е попаднало в ръцете им – изпочупени врати, ръждясали мрежи, нечисти картони, а след като са прибрали продукцията, са оставили местата непочистени.
Към замърсителите може да се причисли и една работилница (без име) за метални услуги и редица търговски обекти.
Не случайно от СЕП „Водно стопанство” се тревожат за намалената пропускателна възможност на канала.
Нека се върнем отново към общинския народен съвет като стопанин на града, към отечественофронтовските организации, които имат своето място във възпитанието на населението, в поддържането на реда и чистотата. Защо не се санкционират замърсителите? Защо не се търсят най-подходящите форми за преодоляването на вредните навици у хората? И вместо да замърсяват, да се въвлекат в доброволен труд за благоустрояването и хигиенизирането на тази не малка част от територията на града. Да се превърне тя в тревни площи с пейки за почивка, в приятно място за отмора, в красива алея, която да е в хармония с общия благоустроен и привлекателен вид на Стара Загора.
Лалка КОЙЧЕВА
ВОДИТЕ НА ТУНДЖА – ПРЕЗ СТАРА ЗАГОРА
