Живка Кехайова

Нужна ни е високо платена, професионална администрация на всички нива

Не от дни, не от месеци, не от години, а от десетилетия се занимаваме с обсъждането на неизгодни и заробващи договори като този с „Боташ“, на схеми в полза на една, или друга политическа сила на местно и на национално ниво, но в ущърб на икономиката на страната и гражданите й. Обсъждаме изкривено прилагане на закони, или пълното им неприлагане…

И да – само обсъждаме, особено преди избори, когато по абсолютно идиотско правило, всяка политическа сила търси абсолютния виновен за всите злини при друга такава, за да привлече максимално количество неинформирани и немислещи, но пък достатъчно злобни и активни в социалните мрежи, избиратели.

А простата истина е, че пак по правило – абсолютно всички политически субекти, добили някакво влияние, всъщност печелят от съществуващите схеми, процентно, според влиянието си. Т.е. – също като в търговско дружество си разпределят според дяловото електорално участие дивиденти. И не – нито една от съществуващите в момента политически партии у нас нито е способна, нито пък има интерес реално да промени нещо, освен да отхапе, ако може от дяла на някой друг, за което е и битката. Така е във всички държави, в които основният капитал е разпределяният от държавата – национален, или европейски.

Единствената възможна преграда пред политическите апетити, макар и не абсолютна, е промяна на закона и системата чрез създаване на оптимална по брой професионална администрация от високо платени експерти както на местно ниво, така и на национално, която да е непроменяема каквато и да е политическата конюнктура. Така стоят нещата в САЩ и виждаме, че и най-идиотския президент, или сенат, в последна сметка не могат да навредят съвсем неспасяемо, особено ако и съдебната система е адекватна. Това не е панацея – защото подобна стъпка връчва реалната изпълнителна власт съвсем недемократично на неизбираема технократична система, която може да се превърне и в олигархична.  Но пък една така система има нужда от стабилност и гарантирано развитие, а не от ръфане на хапки между изборите и от изгодни само за един момент и една група, проекти.

Но при наличните у нас политически субекти и едър бизнес – и без друго зависими от държавните и европейските пари, поне ще си спестим мятането насам-натам и ще спечелим някаква предвидимост и ниво на услугите. Нежизнеспособните от политическите субекти ще се маргинализират и ако имаме грам акъл и инстинкт за самосъхранение като общество, на един по-зрял етап, може пък да създадем и адекватни политически структури.