• Подвеждащо е твърдението, че след влизането в еврозоната парламентът няма да може да гласува държавен бюджет, ако той не е одобрен от Европейската комисия;
• Становището на Комисията по проектобюджетите на държавите членки не е задължително и националните парламенти запазват пълния си суверенитет;
• Като член на еврозоната България ще трябва да се придържа към мерките за фискална стабилност, описани в Пакта за стабилност и растеж при изготвяне на националния си бюджет, а при неспазването им може да се задейства процедура по прекомерен дефицит;
• Не е вярно, че Европейската централна банка одобрява проектобюджетите на държавите членки на еврозоната.

 Твърдение:

7 юни 2025, интервю на лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ:

„От 1-ви януари, ако България бъде вкарана в еврозоната, ние – българските народни представители – не можем да гласуваме бюджет, който преди това не е одобрен от Европейската централна банка. Това първо, второ, след като дойде одобреният от ЕЦБ държавен бюджет, ние не можем да го коригираме в посока плюс, а само в минус“.

Проверка:

На 4 юни Европейската комисия и Европейската централна банка официално потвърдиха готовността на България да приеме единната европейска валута. Окончателното решение за влизането на страната в еврозоната трябва да бъде взето на 8 юли от Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин) и ако то е положително, България ще въведе еврото от 1 януари 2026 г. Присъединяването към еврозоната е съпроводено от редица задължения, които страната трябва да изпълнява. 

Така например, при гласуването на държавния си бюджет, страните  от еврозоната  трябва да се придържат към  Пакта за стабилност и растеж – набор от мерки, който гарантира, че всички държави членки на общоевропейското валутно пространство ще поддържат стабилни публични финанси.

След промените в нормативния акт през 2024 г. новите правила се свеждат до това държавите да представят 4-годишен фискален план, в чиято рамка страните сами определят разходите си. Ако инвестират в приоритетни области, могат да удължат периода на корекция до 7 години, допускат се и гъвкави корекции на дълга – при дълг над 90% от БВП задължението е той да намалява с по 1% от дължимото всяка година и с 0.5%, ако дългът е между 60% и 90%. За дефицит над 3% е необходимо коригиране от минимум 0.5% от БВП годишно.

Становището на Комисията няма правно обвързващ характер

В отговор на въпроси от Factcheck говорител на Европейската комисия потвърди, че държавите продължават да са отговорни за изработването и изпълнението на собствените си бюджети. Единствената промяна ще бъде в по-тясната координация, която ЕК осъществява сред държавите с обща валута. България ще трябва да изпраща до 15 октомври бюджетен план за следващата година. След прегледа му Комисията изготвя становище и го представя за обсъждане с Еврогрупата. От Комисията обясняват, че целта е ранно идентифициране на потенциални рискове за фискалната устойчивост на еврозоната.

„Националният парламент на всяка държава следва да вземе предвид становищата на Комисията и дискусията в Еврогрупата преди окончателното приемане на бюджета, съгласно националните процедури. Становището на Комисията не е задължително и националните парламенти запазват пълния си суверенитет”, подчертават от Европейската комисия. 

Все пак, ако някоя страна членка наруши едно или двете ключови фискални правила на съюза, се задейства процедурата по прекомерен дефицит – след започването ѝ държавата има шест до 12 месеца да предприеме необходимите мерки за корекции на публичните си финанси. Ако мерки не бъдат предприети, Съветът може да наложи санкции под формата на глоби и прекратяване на европейско финансиране.

Говорител на Европейската комисия уточни за Factcheck, че преработка на бюджета се изисква само при сериозно несъответствие с фискалните правила на ЕС, като отново подчерта, че становището на Комисията няма правно обвързващ характер. При повторно неспазване на препоръките след вече открита процедура по бюджетен дефицит, на съответната държава членка могат да бъдат наложени санкции.

Единственият случай, при който ЕК отхвърля проектобюджета на държава членка, e Италия през 2018 г. Тогава правителството е принудено да ревизира фискалната си рамка за 2019 г. заради особено грубо нарушение на финансовите правила на ЕС – в бюджета първоначално е предвидено увеличение на публичните разходи при дълг от 130% от БВП. Тогава Италия успява да свие дефицита си от 2.4% до 2.04%, което ѝ позволява да избегне правни последици. 

През 2008 г. заради световната финансова криза почти всички държави от еврозоната попадат в процедура по прекомерен дефицит. Най-драстичните примери са Гърция, Испания, Португалия, Ирландия, като на първите две държави им отнема приблизително 10 години да се стабилизират финансово.

Франция също е попадала под въздействието на процедурата за прекомерен дефицит. Това се случва през 2009 г., когато се очаква дефицитът да се повиши до 5.4% от БВП. Държавата предприема мерки за свиване на публичните разходи, но едва през 2017 г. успява да се вмести в изискването за дефицит под 3%. През всички 8 години на действие на процедурата Франция е гласувала собствен бюджет и е получавала отсрочки за представяне на подходящи мерки за овладяване на финансите. 

До този момент глоби не са постановявани на държави, влезли в процедура по прекомерен дефицит. Приоритет е свиването на публичните разходи на страните в ЕС, а не санкциите, посочват от комисията.

ЕЦБ не одобрява бюджета на държавите членки

Европейската централна банка не одобрява или отхвърля проектобюджети на държавите членки, както твърди Костадинов. Тя дава мнение, когато е поискано от ЕК, Съвета на ЕС или конкретна държава, особено ако бюджетните планове имат влияние върху стабилността на еврозоната или върху паричната политика. ЕЦБ има по-активна роля при надзора на програмите за финансова помощ, ако някоя страна от еврозоната е обект на спасителна програма.

Проверено:

Подвеждащо е твърдението, че след влизане в еврозоната парламентът няма да може да гласува държавен бюджет, ако той не е одобрен от Европейската комисия.  За разлика от ЕК, ЕЦБ няма правомощия да преглежда бюджетите на държавите членки. Като бъдещ член на еврозоната, България ще трябва да се придържа към мерките за фискална стабилност, описани в Пакта за сигурност и растеж, при изготвяне на националния си бюджет. При неспазването им се задейства процедура по прекомерен дефицит. 

Автор: Теодора Станимирова

Материалът PolitiCheck: Подвеждащо е, че след приемането на еврото депутатите няма да могат да гласуват бюджет, без да е одобрен от ЕК е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg