Разговор на Петър Желязков с Иван Желязков
Петър Желязков: Поздравления за впечатляващата премиера! Залата беше пълна, емоциите – неподправени, а филмът – истински урок по родолюбие. Как се роди идеята за този проект?
Иван Желязков: През месец април тази година в град Харманли. Тъкмо приключихме снимките по предходния проект: „Изворът на Белоногата“. Учениците поискаха да разговаряме и ми споделиха, че са проучили учебната програма по литература за десети клас (тогава бяха в девети) и са си избрали следващата творба за претворяване във филм. Официално обявиха намерението на премиерата на „Изворът на Белоногата“ през месец май, а времето от сценария до финала на „Под игото“: август – октомври. Усилен творчески процес. Постоянен. Без външно финансиране, без професионален екип. Само с ентусиазъм, вяра и един каскет и един фес… (смее се) Да – един фес, който носихме няколко от актьорите, собственоръчно изработен от Крум Крумов още за предходния филм (там беше в ролята на везира).
Петр Желязков: Един фес – цял филм! Това вече звучи като легенда! Как успяхте да реализирате толкова голям проект със собствени сили?
Иван Желязков: С много креативност и огромно желание. Учениците сами си осигуряваха реквизит. Носеха дрехи от домовете си, от училище, от други културни институции (ДЮФА „Загорче“) променяха декора с това, което имахме под ръка, по технически път… Без външни средства. Истинският капитал беше будителският плам на децата. Те работиха след часовете, в събота и неделя, снимаха във всякакви природни условия и не се отказваха. Това не беше просто училищен проект. Беше мисия.
Петър Желязков: Този плам се усещаше и по време на прожекцията. Публиката аплодираше от сърце. Лично аз преживях неподозирани вълнения… Какво е усещането да видиш труда си реализиран по такъв начин?
Иван Желязков: Несравнимо. Когато видях как залата става на крака, разбрах, че децата вече са разбрали истинския смисъл на думата будител. Не е нужно да чакаш някой да те подкрепи – достатъчно е да повярваш, че можеш да направиш нещо смислено за духа на времето си. А те го направиха. Осъществиха го благодарение подкрепата на много хора: на г-жа Деяна Димитрова, нашият директор, на родителите, на колегите, които бяха и актьори: Ивайло Граматиков и Христо Стоев (във филма участва и синът му, Христо Стоев – младши) на тебе, държа да го подчертая – и ти подпомогна с рекламни материали и окуражителни думи и при тази инициатива, и при предходната такава…
Петър Желязков: Забелязах, че филмът не е формална екранизация. Той е съвременен прочит на Вазовото слово. Какво искахте да внушите чрез този „обектив на младите“?
Иван Желязков: Че Вазов е жив, когато го четеш с очите на своето поколение. Нашите ученици показаха, че патосът и националната гордост не са остарели понятия, ако ги изразиш креативно. Те не подражаваха, а претворяваха. А това е една от най-високите форми на разбиране в литературата.
Петър Желязков: Какво идва след „Под игото“? Вече имате име – „От перо до камера“…
Иван Желязков: Да, това име не е случайно. Дадоха го самите ученици. То говори за творческа трансформация на литературните текстове в живи истории. Следващият проект вече се обсъжда… Повече информация за него може да се научи след като бъде одобрен от целия екип… Но независимо от избора, духът ще бъде същият: безвъзмезден, творчески, вдъхновяващ.
Петър Желязков: В края на вечерта директорката, г-жа Димитрова, подари професионални микрофони на екипа. Мислиш ли, че това е знак, че училището вече вижда във вас не просто ученици, а културни създатели?
Иван Желязков: Разбира се. Сега притежаваме част от инструментите. Важно е, че имаме и каузата. Да създаваме култура, а не просто съдържание.
Петър Желязков: Благодаря ти за този разговор. Вашият филм е най-доброто доказателство, че будителството не е в минало време.
Иван Желазков: И аз ти благодаря. Благодаря на всички, които ни подкрепиха.
