В рубриката “ Изпрати новина“ читателят В.П. пише:
Развалят постройки до Аскента на „Отец Паисий“. Наблюдавах как ромите с огромни чукове и завидно търпение къртеха бетоновите колони на разрушената сграда, за да извадят от тях арматурната тел. Чук, чук, чук – отекваха чуковете им, също като в стихотворението на Смирненски:“… пак ли са старите цигани, пак ли във мрака коват?“ В случая мракът беше заменен от утринната мъгла, но така или иначе усещането за неуморен труд го имаше. Спрях се да разговарям с техническия ръководител на обекта. Всичко това ставало с негово позволение. За да изкарат по 10 лева от върнатите на отпадъци парчета арматура, ромите щели да блъскат до края на деня с тежките чукове. Учудващото е, че същите се мръщели на 30 лв надник, ако ги накарат да вършат „разбиване на бетон с чукове“ и много трудно се намирали мераклии да свършат това. „А бе, циганска работа.“ – завърши разказа си техническият ръководител и отново впери замечтаният си поглед в бъдещето, виждайки вече новопостроената сграда с две липи, пардон с два гаража преустроени в магазини отпред, както и протестите на бъдещите собственици, че няма да има къде да паркират.
