Близо до Пловдив на площ от 20 хка паркова част и 380 хка се е разположил парк „Кричим”. Историята на двореца „Кричим” започва в началото на 20 век. Тогава една гора в Пловдивска околия, бивш султански имот и останка от „Великата българска гора“, привличат вниманието на Княз Фердинанд. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали Княза и той решил да създаде ловен парк. През 1905 г. е построена и първата сграда – Австрийската къща. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства и днес е на площ около 2000 декара. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност.
Растенията в парка цъфтят през цялата година
Всичко е така подбрано, за да може през цялата година и през всички сезони да има цъфтящи растения. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове. Един от тях, който е на 500 години, посреща посетителите при входа на самия дворец. Постройката, която е започната от Фердинанд като ловна хижа през 1936 година, е завършена от Борис ІІІ. Тя е на два етажа, всеки на площ от 750 квадрата с традиционна архитектура, в която се забелязват и белези от модернизма, но вписваща се в средата с уютни декорации. Вътре има 55 помещения, като само 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, атракция представлява масата , която е изработена по уникална технология – от пакет за 4-ма, да може да стане за 24 души. В двореца има киносалон, занималня за царските деца, а непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко е запазено непокътнато. Точно тук в царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта за депортирането на евреите от България. Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години се пази старателно и в автентичен вид.
За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи, а всичко е направено с любов към богатата местна фауна. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове разстителност -500 годишни дъбове, 200 годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилий, се простира на площ от 3 декара и по което са плували по царско време лодки.
Гората и досега се обитава от различни животни. Тук е най-големия развъдник на елена лопатар. В момента има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия. http://www.bgchudesa.com
