По повод на статията, тиражирана в някои български медии, за кончината на Гина Кунчева, майката на Васил Левски, която уж се самоубила, като се удавила в кладенец, ето какво става ясно от книгата на Петър Караиванов, написана по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола.
Бащата на Васил Караиванов – Генчо Караиванов и майката на Левски – Гина Караиванова са брат и сестра. Васил Караиванов е първи братовчед на Васил Левски и касиер на Карловския революционен комитет. След смъртта на баща му той поема управлението на известния за времето си Караиванов хан, разположен срещу къщата на Левски. Там са се провеждали заседанията на местния революционен комитет. При подготовката за Априлското въстание, за среща с Васил Караиванов, в хана са отсядали Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Панайот Волов. След освобождението от турско робство Васил Караиванов е избран за кмет на гр. Карлово. Той е и първият демократично избран кмет в България.
Васил Караиванов дава много ценни сведeния на всички сериозни биографи на В.Левски, а синът му Петър Караиванов е бил интелигентен и образован лекар, който активно подпомага установяването на истината за живота и делото на Левски, спори с фалшификатори и има публикации във вестници и списания до издаването на книгата си. В нея той оспорва и доказва, че майката на Васил Левски НЕ СЕ Е ДАВИЛА в кладенец, за да се самоубие, а са я измъчвали турците по време на арестуването ѝ и разпитите за дейността на сина ѝ от карловския мюдюрин през 1869 г., като са я потопили в кладенеца и са я заплашвали да я удавят, ако не предаде къде се крие Васил Левски!
Ето и статията, която четем във Фактор.бг.
„Късата българска памет сочи, че около 10 януари 1878 г. Гина Кунчева – майката на Апостола на българската свобода Васил Левски, напуска земния свят.
Днес твърдят, че нейния гроб се намира в двора на храма „Св. Николай” в град Карлово, но официалната историческа памет не говори почти нищо за последните ѝ дни. Дали защото сме безпаметна нация, или от срам, или защото така ни е най-удобно – да заменим истината с мълчание, пише faktor.bg.
Краеведи, изследвали родословието на Апостола, са събрали доста зловещи факти, които и до днес се разпространяват апокрифно, защото официалната история обича помпозността и захаросаните образи, но не истината. Според изследователите българката, родила Апостола сама слага край на живота си, хвърляйки се в кладенец.
Самоубива се!
Зловещата истина е, че след Освобождението на България от турско робство близките на Левски са забравени и унизени. Живи са останали само сестра му Яна, която е вдовица и гледа четирите си деца и брат му Петър. Преживял разгрома на Ботевата чета, изгнание в Диарбекир, водач на българското опълчение при боевете на Шипка, едва остава жив с три тежки рани и ампутиран крак, Петър се опитва да оцелява в „свободна” България. Яна ходи и работи на богатите карловски чорбаджии, а сакатият й брат не може да си намери работа и се прехранва с просия. Гина Кунчева не може да се помири с тъжната съдба на децата си и избира самоубийството. Три години по-късно през 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозно заболяване, оставайки просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Тяхната съдба се превръща в национален позор, за който и до днес не искаме да признаем! Но мълчанието и потулването на истината едва ли ще пречистят съвестта ни, над която тегне тежка и невинна кръв.
Тази история, която се носи от век, може би не е напълно точна. Но не заради това отсъства в учебниците, които преливат от измислен фолклор. Въпреки това тя звучи правдоподобно, защото поразително съвпада с драмата на семейството на Христо Ботев и с нашата народопсихология – да предаваме и забравяме най-свидните си синове.
Независимо от истината, сега ни е останал дългът – на всеки 10 януари да почитаме поне с думи Българката, която ни роди Апостола. Той първи заговори за национално самосъзнание, свобода, равенство, зачитане на всички религии и етноси, държава на хората, без цар и господар.“
