Повредата е в нашия телевизор… или за един все по-познат конфликт – колектив-ръководител

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 11, 1990 г.
Горещите точки на Промяната
ПОВРЕДАТА Е В НАШИЯ ТЕЛЕВИЗОР…

[ad id=“263680″]

..
За един все по-познат конфликт – между трудовия колектив и ръководителя, в който все по-малко решаващи са аргументите на силата
В разстояние на по-малко от месец директорът на старозагорския клон на предприятие „Комплексно търговско и сервизно обслужване” – София, Митьо Цанев на два пъти получи вот на недоверие от трудовия колектив. Второто събрание трябваше да се проведе след финансовото приключване на 1989 година, но инициативната група не спази предварителната договореност. Защо и какви бяха мотивите?
Веднага след първото събрание (само на работещите в базата в Стара Загора) директорът започва открита саморазправа с недоволните инициатори: ревизия и проверки на телевизионни техници с намесата на стопанска милиция, предложения за съкращаване на някои длъжности (естествено заети от хора в инициативната група), събиране на подписка в негова подкрепа; тайни съвети на стопанския съвет с участието само на удобните. Нека допълним облика на инж. Цанев с въпроси и мнения от второто събрание на колектива:

[ad id=“263680″]

..
Стоян МАДНИКАРОВ, монтьор на редиоелектронна апаратура: „Защо др. Цанев се е обаждал по телефон до базите (б.а. – старозагорското поделение има бази в Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово и Тополовград) и ги е заплашвал, ако дойдат на това сърание?…”
Богдана ВЕЛЕВА, бобиньорка в цех „Други дейности”: „Другарят Цанев заяви пред мен и моите колежки, че е за диктатура и който не е с него, да си заминава. Ние като дългогодишни работници искаме млади, енергични и по новому мислещи хора. Искам оставката на др. Цанев.”
Стефан КОЛЕВ, ръководител на радио-телевизионния сервиз в Стара Загора: „… Защо има фонд „Работна заплата” за „ваши” хора, от спомагателни персонал, а за основните работници няма?… Защо бяха слети телевизионният сервиз и радиосервизът, макар да не искахме това?”
Петко ДЕНЧЕВ, началник на отдел „Материално-техническо снабдяване”: „Защо аз като началник на отдел веднъж съм член на стопанския съвет, а друг път не? Защо др. Цанев еднолично решава въпроса с разпределянето на материалите по бази?”

[ad id=“263680″]

..
Иван КАРАМАЛАКОВ, бивш монтьор на радиоелектронна апаратура: „Защо си отидоха много колеги, защо напуснах аз? Защото ръководството е корумпирано, еднолично взема решения… Другарят Цанев се намесва в работата на профкомитета, задържа удобни само на него хора, разширява администрацията, назначава без конкурс по лично решение. Обособено бе предприятие в предприятието – цех „Ширпотреба”, отново със свои хора от администрацията…”
Имаше още много упреци и обвинения както срещу моралния облик на директора, така и срещу неговата професионална компетентност. Не бих искал да омаловажавам толерирането на „своите” (съпругата на инж. Цанев например е най-високоплатената шприцьорка – с 600 лв. месечна заплата) или командно-силовите методи на управление, налагани в предприятието. Но струва ми се възелът на този отдавнашен конфликт е преди всичко в професионалното безсилие на един ръководител да овладее и развива едно типично предприятие в сферата на услугите. Притискано от „негово величество” плана и висшето началство, от година на година ръководството е увеличавало обема на производството, но не за сметка на основната дейност – ремонта на радио-телевизионна апаратура: а като развива други, съпътствуващи дейности. Тази тенденция е дотолкова форсирана, че предприятието е на път да промени своята същност: сега услугите са 52.5 на сто от общия обем, а съпътствуващите дейности – 47,5 на сто.
Съвсем естествено това движение в обратна посока създава широка „ножица” в заплащането между основните и спомагателните работници. За 1989 г. средната годишна заплата в цех „Ширпотреба” е 5 600 в. срещу 2 800 лв. на монтьорите на радио-електронна апаратура. Имало ли е изход от това ненормално положение? Според главната счетоводителка Денка Динева – да. Всеки месец в предприятието остават по 10-15 хил. лв. неусвоен фонд „Работна заплата”, за 1988 г. общо… 167 хил. лв., а за миналата година – 82 хил. лв. неведнъж членове на стопанския съвет са предлагали да се увеличат от този фонд разценките за труд на основните работници – от 22 на сто до 35-37 на сто. Но предложението неизменно е торпилирано от директора. Какво е ставало с тези неусвоени средства ли? Обикновено са изземвани от висшестоящата организация – предприятие „Комплексно търговско и сервизно обслужване” – София, за да се разпределят като премии и целеви награди, естествено според ранга на началниците, в това число и в старозагорския клон. Е, казват все оставало и по някоя троха и за работниците.

[ad id=“263680″]

..
На второто събрание от 145 души от всички подразделения на предприятието 128 души гласуваха вот на недоверие на директора инж. Митьо Цанев, четирима бяха „за” него и двама се въздържаха. Самият той смята, че „единоначалието е в основата на фирмената организация и в този смисъл волята на колектива не е от съществено значение”. Важното е какво мислят „горе”, тези, които са го назначили. Като инж. Цанев мислят още немалко вечни директори, които бяха на път да ни убедят, че „никъде по света трудовият колектив не избира ръководителя си”. „Малко съм бил „по света”, но се учудвам на информираните, знаещите, които искат да скрият една общоизвестна истина: там, в развитите страни всеки ръководител е постоянно под погледа и на тези „отгоре”, и на тези „от долу”. Оценяват го, изграждат неговия портрет на професионалист и човек и началниците, и подчинените – с анкети, проучвания, сондажи и т.н. Колебанията в оценката дори на едната страна е фатално за кариерата на всеки ръководител.
Повредата според мен, ако използвам един близък до предприятието, за което става дума, символ, е в „нашия телевизор”. В нашата социална практика, която роди едно уродливо явление – номенклатурната класа, с която ни е така трудно да се сбогуваме.
Според действуващия Кодекс на труда ръководителят се избира от трудовия колектив, но се назначава от висшестоящата организация. Така че последна дума за оставката на инж. Митьо Цанев ще има ръководството на предприятие „Комплексно търговско и сервизно обслужване” – София. Въпреки категоричното мнение на колектива, подкрепено с тридневна символична стачка. Не мисля, че софийската „шапка” ще има по-различно мнение особено сега, когато в кадровата политика аргументите на силата са все по-малко решаващи.
Б.Р. Докато материалът се подготвяше за печат, след дългоочакваната среща на генералния директор на предприятието с трудовия колектив инж. Митьо Цанев бе освободен от длъжност.
Матей БОНЕВ