Натискът на Съединените щати да прокарат план за мир в Украйна засили призивите към Европейския съюз да вземе скоро решение за използването на замразените руски активи за финансиране на Киев, като същевременно намери начин да седне на масата за преговори, пише Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Планът на Вашингтон в 28 точки за прекратяване на войната предвиждаше Киев да се оттегли от територията, която все още контролира в източната част на Донецка област, а САЩ практически да признаят Донецка и Луганска област, както и Кримския полуостров, за руски.
Във вторник руският президент Владимир Путин отхвърли предложените от Киев и Европа промени в първоначалния мирен план на САЩ. Той също така заяви, че Русия не възнамерява да започва война с Европа.
"Ако обаче Европа изведнъж реши да воюва и започне война, тогава ние сме готови още сега", каза той.
Украинският президент Володимир Зеленски търсеше подкрепа от европейските си съюзници, които се опасяваха, че планът на САЩ – изготвен без участието на Киев или Европа, прилича на списък с желания на Москва.
Дипломатическите усилия започват в момент, в който войната, отнела живота на десетки хиляди цивилни и военни и разселила милиони украинци, няма признаци да затихне.
Почти четири години след началото на руската офанзива в Украйна, анализ на Франс прес на данни от американския Институт за изследване на войната показа, че миналия месец руската армия е постигнала най-големия си напредък в Украйна от ноември 2024 г. насам.
Ситуацията за Киев се усложни допълнително от корупционен скандал, който разтърси близкото обкръжение на Зеленски и наложи уволнението миналата седмица на неговия главен преговарящ и шеф на кабинета Андрий Ермак.
Междувременно ЕС не само се бори за място на масата за преговори, но някои държави членки настояват блокът да използва замразените активи на руската централна банка, за да предостави на Киев "заем за репарации."
Няма мир без Украйна и Европа
Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас заяви в понеделник, че усилията за мир, насочени към прекратяване на войната на Русия в Украйна, могат да влязат в решаваща фаза след новия кръг преговори между САЩ и Украйна през уикенда.
"Това може да бъде решаваща седмица за дипломацията", заяви Калас пред журналисти в Брюксел при пристигането си на срещата на министрите на отбраната на ЕС в понеделник.
Вчера американският пратеник Стив Уиткоф и руският президент Путин се срещнаха в Москва. Според информация в медиите помощник на Путин е определил преговорите като "конструктивни", но не са постигнати значителни пробиви по отношение на мирното споразумение.
Европа беше до голяма степен изключена от САЩ в усилията на американския президент Доналд Тръмп да сложи край на войната на Кремъл в Украйна.
"Въпреки че мирните преговори са в ход, не виждам признаци, че Русия е готова да прекрати военните действия в Украйна. Това трябва да се има предвид, за да не остане Европа настрана и да не изглежда наивна", заяви датският министър на отбраната Троелс Лун Поулсен, чиято страна в момента председателства ЕС.
Зеленски заяви в понеделник, че е "нечестно" да се изключват европейските съюзници от преговорите за възстановяването на Украйна, тъй като усилията за уреждане на войната с Русия са в разгара си.
Двете най-големи икономики в ЕС, Франция и Германия, са водещи в усилията за европейско участие.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че евентуалният план между Русия и Украйна за прекратяване на военните действия може да бъде финализиран само с участието на Киев и европейските сили. Неговият германски колега, канцлерът Фридрих Мерц, също заяви, че в Украйна не трябва да има "наложен мир" и че Киев и европейските му съюзници трябва да бъдат включени във всяко споразумение за прекратяване на войната.
Премиерът на Полша Доналд Туск потвърди, че европейските лидери са решени да постигнат справедлив и траен мир за Украйна.
"Това е очевидно. Ние ще продължим да подкрепяме Украйна. Нейният колапс би представлявал директна заплаха за Полша. Надявам се това най-после да бъде разбрано от всички, особено в Полша."
В ЕС се появиха призиви да бъде назначена или председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, или върховната представителка на ЕС по външната политика Кая Калас, или и двете, за да водят преговори за мир от името на ЕС, но не всички смятат, че ЕС трябва да участва на този етап.
Президентът на Словакия Петер Пелегрини смята, че първо трябва да се стигне до съгласие между другите световни сили, преди ЕС да влезе в процеса. Според него блокът в момента не се възприема като силна и значима световна сила предвид неговото състояние и политическо лидерство.
Нидерландският министър на външните работи Давид ван Вел също заяви, че не счита за необходимо един или двама души да говорят от името на ЕС за мира в Украйна. Ван Вел по-рано е отбелязвал, че "важното за нас е, че какъвто и мирен план да бъде предложен, Украйна да стои зад него."
Замразените руски активи доминират в дискусиите в ЕС
Мирният план на САЩ за Украйна също предлагаше да се размразят около 200 милиарда евро от активите на руската централна банка, държани в ЕС, и част от парите да се предадат на САЩ и Кремъл.
За много лидери на ЕС това беше прекалено и те бързо притиснаха Тръмп да оттегли искането си.
"Европейците са единствените, които имат право да решават какво да правим със замразените руски активи, държани в Европа", заяви вчера френският президент Макрон.
Тревогата се засили от факта, че предложението на САЩ бе направено точно когато ЕС обсъждаше план за използване на замразените активи, които са блокирани в Белгия, за финансиране на заем от 140 милиарда евро за Украйна.
Калас повтори позицията на ЕС: блокът трябва да увеличи натиска върху Русия чрез санкции срещу Москва и чрез споразумение за предоставяне на Киев като заем на руските държавни активи, замразени по силата на санкциите на ЕС.
Според данни на Европейския съюз ЕС е блокирал около 210 милиарда евро от суверенните активи на Русия – по-голямата част от които се държат от "Юроклиър" (Euroclear), компания за финансови услуги с централа в Белгия. В доклада на компанията за годишните резултати за 2024 г. се посочва, че компанията държи 183 милиарда евро от тези активи.
Предлаганият от ЕС "заем за репарации" предвижда, че Украйна ще възстанови средствата едва след като Русия заплати за щетите, нанесени от нейната инвазия.
Европейската централна банка заяви вчера, че не може да подкрепи плана на ЕС, което поставя под съмнение постигането на споразумение по въпроса през този месец.
Според "Файненшъл таймс" Европейската комисия е попитала ЕЦБ дали може да действа като кредитор от последна инстанция за "Юроклиър", за да се избегне криза с ликвидността, позовавайки се на хора, запознати с дискусиите, но централната банка на 20-те страни от еврозоната заяви, че това е невъзможно, "тъй като вероятно би нарушило договорите за забрана на паричното финансиране."
Белгия изрази безпокойство относно финансовите и правните рискове от използването на замразените активи, повечето от които се държат в "Юроклиър" в Брюксел.
Миналата седмица белгийският министър-председател Барт Де Вевер повтори безпокойството си в писмо до председателката на Комисията, в което нарече схемата за отпускане на заеми "фундаментално погрешна". Според него използването на активите би нарушило "фундаментален принцип на международното право" и би създало нестабилност на световните финансови пазари.
Страните със значителни резерви в Европа може да решат да ги изтеглят дори ако ЕС поддържа становището, че планът не представлява незаконно изземване, каза Де Вевер.
Съществува реален риск, че в крайна сметка ЕС ще бъде принуден да възстанови средствата, пише още Де Вевер в писмото. Това би изисквало гаранции от държавите членки. Той също така твърди, че всички страни, в които се намират замразени активи, трябва да допринесат за плана, а не само Белгия.
Например, българският премиер Росен Желязков заяви, че замразените руски активи в България не са част от гаранциите за заема за Украйна.
"По отношение на т.нар. руски активи, това са финансови средства, депозирани в Европейската централна банка и блокирани от "Юроклиър". В България, ако има активи, принадлежащи на санкционирани лица или компании, те не са част от тази група финансови активи. Те са замразени в България и не могат да се извършват трансакции с тях", каза премиерът.
Де Вевер също предупреди за възможни руски ответни действия, които особено могат да засегнат "Юроклиър" и Белгия. Той допълни, че замразените активи може да играят роля в бъдещи мирни преговори и че използването им сега може да усложни тези разговори.
Премиерът на Словения Роберт Голоб подчерта, че Словения разбира позицията на Белгия и нейното очакване за гаранции, ако тези средства бъдат използвани.
"От друга страна остава вярно, че замразените активи представляват най-мощният инструмент в европейския арсенал – такъв, който трябва да бъде използван с една-единствена цел: да се постигне мир в Украйна."
Полша също подкрепя плана на ЕС, заяви заместник-министърът на отбраната Павел Залевски след срещата на министрите на отбраната на ЕС в Брюксел в понеделник.
Финансовият министър на Португалия Жоаким Миранда Сарменто също потвърди, че правителството на страната "подкрепя като цяло" даването на заем, базиран на замразени руски активи. Той обаче посочи, че това "е сложен въпрос" и че все още има "някои технически аспекти за решаване", не на последно място защото Белгия настоява за ясни гаранции и ангажименти от останалите европейски държави.
По време на посещение на украинския президент Зеленски в Мадрид на 18 ноември испанският премиер Педро Санчес заяви, че подкрепя използването на замразените руски активи за възстановяването на Украйна. Той също така обяви, че следващия месец ще бъдат мобилизирани 615 милиона евро от обещания 1 милиард евро военна помощ за Украйна тази година, в допълнение към 202 милиона евро за възстановяване.
Изправена пред белгийската опозиция към плана, Урсула фон дер Лайен представи други варианти за продължаване на финансирането на Киев. Първият е да се използва "свободният капацитет" в централния бюджет на ЕС, за да се наберат средства от капиталовите пазари, а вторият – държавите членки да вземат съвместен заем.
Служители и дипломати от ЕС предупреждават, че и двата варианта биха довели до по-високи разходи за страните в момент, когато националните бюджети са под напрежение.
Лидерите на ЕС трябва да обсъдят на срещата на върха на 18 декември дали да използват активите, за да финансират заем за Украйна, или да намерят друга възможност за подпомагане на страната.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world