В продължение на години правителството на САЩ публикува ежегодна Стратегия за национална сигурност, която очертава как Вашингтон вижда света и подхода си към справянето с надвисналите заплахи, от Китай до Русия и наркотрафикантите в Латинска Америка.
Тази седмица версията на администрацията на Тръмп сякаш запази най-суровия си тон за нова цел: най-близките съюзници на Америка в Европа, пише в свои материал WSJ.
30-страничният документ представя европейските нации като непокорни, упадъчни сили, които са отстъпили суверенитета си на Европейския съюз и са водени от правителства, които потискат демокрацията и заглушават гласове, които искат по-националистически обрат.
В него се казва, че континентът е изправен пред „цивилизационно заличаване“ чрез имиграция, която може да го направи „неузнаваем“ след две десетилетия, както и да превърне няколко съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор в мнозинство „неевропейски“ държави. Заключава се, че регионът може да стане твърде слаб, за да бъде „надеждни съюзници“.
Документът подчертава колко радикално администрацията на Тръмп прекроява традиционната американска външна политика и е вероятно това да задълбочи разделенията в трансатлантическия съюз, който до голяма степен поддържа мира в Европа след Втората световна война и насърчава западните ценности по целия свят.
Документът се стовари като кофа студена вода в европейските столици. Европейските лидери, които четат документа, трябва „да приемат, че традиционните трансатлантически отношения са мъртви“, каза Катя Бего, старши изследовател в Chatham House, мозъчен тръст в Лондон.
Тимъти Гартън Аш, виден британски историк, определи документа „като майката на всички призиви за събуждане за Европа“.
„Намираме се в тази изключителна позиция, в която САЩ все още са обективно съюзник на Европа, но субективно, поне в администрацията на Тръмп и от гледната точка на много европейци, вече не се виждаме по този начин“, каза той.
Откакто президентът Тръмп се завърна на поста си през януари, повечето европейски лидери работиха за справяне с неговите опасения, като същевременно му се подмазваха. Тези усилия им спечелиха похвали от Тръмп, но други в екипа му демонстрират презрение към Европа и антипатия към много европейски политики.
Много точки в Стратегията за национална сигурност отразяват критиките, които вицепрезидентът Джей Ди Ванс отправи за първи път седмици след встъпването си в администрацията, на конференция по сигурност в Мюнхен през февруари. Те засилват критиките към Европа, отправени от поддръжниците на MAGA, и подчертават трансатлантическите различия.
„По същество тя декларира откровено противопоставяне на Европейския съюз“, каза Гартън Аш.
В стратегията се посочва, че ЕС – институция, чието създаване САЩ помогнаха преди десетилетия – и други транснационални организации „подкопават политическата свобода и суверенитет“. Тя също така обвинява много европейски правителства в „подриване на демократичните процеси“, въпреки че не уточнява какво има предвид под това.
Европейците отдавна признават, че бавно развиващите се икономики се нуждаят от поправка и че трябва да увеличат военните разходи, въпреки че действията за справяне с тези недостизи са бавни или неефективни. Редица европейски страни също така ограничават имиграцията, която започна да намалява. Регионът остава, по всякакъв начин, критичен глобален бастион на капитализма и демокрацията и най-силният исторически и културен партньор на САЩ.
Всяка западноевропейска страна се класира по-високо в глобалната листа за свобода и демокрация от САЩ, според Freedom House, американска организация с нестопанска цел, която класира страните според показатели като избирателен процес, върховенство на закона и индивидуални права. Документът отправя критиките си към Европа в почти патерналистичен тон – вид строг любовен съвет, който човек дава на приятел. Разделът му от три страници за Европа започва със заглавието „Насърчаване на европейското величие“.
Тонът и острите критики към Европа контрастират с подхода на документа към традиционните съперници на САЩ или заплахи като Русия. Русия не се споменава нито веднъж като възможна заплаха за интересите на САЩ.
Разделът за Европа също така подчертава различията относно войната в Украйна, обвинявайки европейските служители, че имат „нереалистични очаквания“ за войната. Важно е да се отбележи, че той позиционира САЩ по-скоро като арбитър между Европа и Русия, отколкото като съюзник на Европа, противопоставящ се на Русия, каквато е ролята на Америка от края на Втората световна война. Документът също така призовава за край на това НАТО да бъде „непрекъснато разширяващ се съюз“.
„Документът е като кратко изложение в полза на руската позиция, призовавайки европейските държави да се върнат към сътрудничество с Русия и предлагайки САЩ като средство за постигане на това“, каза Филипс О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета Сейнт Андрюс в Шотландия, в ежедневния си бюлетин. „Това е стратегия за унищожаване на настояща Европа, за да се превърне тя в MAGA.“
Вместо да представя по-изолационистка Америка – както много от движението MAGA защитават, Бего в Чатам Хаус заяви, че документът показва, че администрацията на Тръмп иска активно да преобрази Европа по свой образ и подобие.
„Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира сегашната си траектория“, се казва в стратегията. „Искаме Европа да остане европейска, да си възвърне цивилизационното самочувствие и да се откаже от неуспешния си фокус върху регулаторното задушаване.“
Един раздел излага целта на външната политика на САЩ за „култивиране на съпротива срещу сегашната траектория на Европа в рамките на европейските държави“, което анализаторите тълкуват като откровена американска намеса в европейската политика и подкрепа за крайнодесни или антиимигрантски партии в Германия, Франция, Обединеното кралство и други страни.
В документа не се споменава за оформяне на политическите резултати в други глобални региони.
Натали Точи, директор на Института за международни отношения в Рим и бивш дипломатически съветник на ЕС, заяви, че документът излага сравнително последователна визия за свят, доминиран от три големи сили – САЩ, Китай и Русия – които имат области на сътрудничество и зони на влияние.
„Мисля, че е съвсем ясно, че Европа се възприема от администрацията като част от колониалното меню“ за доминация или от САЩ, или от Русия, каза тя. „Така че за мен истинският въпрос е: „Какво още трябва да се случи, за да се събудим ние, европейците, за това?“
Говорителка на Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, отказа да коментира целия документ, но се противопостави на твърдението, че Европа подкрепя вредни миграционни политики или подкопава свободата на словото. Тя добави, че новата политика за сигурност на САЩ контрастира със силните връзки, които Европа традиционно има с Америка.
„Националната сигурност на САЩ е тясно свързана със сигурността на Европа, което обяснява и цялата работа, която вършим със САЩ като наш ключов съюзник и партньор“, включително по отношение на Украйна, каза Паула Пиньо, главен говорител на Комисията.
Ванс и други служители на администрацията критикуват демокрацията в страни като Германия и Франция, където водещите партии поддържат така наречената защитна стена, която им пречи да влизат в управляващи коалиции с крайнодесни партии поради наследството на фашизма.
Ванс критикува това като недемократично, но повечето експерти, подкрепящи демокрацията, казват, че отделните политически партии са свободни да избират с кои други партии биха работили и дали споделят едни и същи ценности. А избирателите могат да дадат на крайнодесните партии електорално мнозинство, което им позволява да управляват без коалиционни партньори.
Ванс и други също критикуват Европа за закони, които ограничават речта на омразата – наследство от войните на континента. Анализаторите обаче казват, че изглежда има малко признание, че Европа подкрепя свободата на словото като цяло, включително критики към политици и лидери, за разлика от Русия и Китай.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world