Почетният председател на Съюза на работодателите в Сърбия Небойша Атанацкович обяви, че част от горивото ще пристига в Сърбия от юг, от Северна Македония, а другата, най-вероятно по-голямата част, ще пристигна от север, предимно от Унгария, предава националната сръбска телевизия РТС, цитирана от БТА.
"Сега имаме сравнително кратко време да свикнем с факта, че доставките ще минават по други канали", каза Атанацкович по повод петролната криза в Сърбия.
По думите му Унгария "има най-добри възможности, защото разполага с голяма рафинерия – така че има възможност да доставя гориво с баржи".
В края на ноември унгарската петролна и газова компания МОЛ обяви, че ще увеличи доставките на суров петрол и горива за Сърбия след спирането на доставките на суров петрол от Хърватия.
Тогава унгарският външен министър Петер Сиярто посочи, че МОЛ е удвоила доставките за Сърбия през ноември и ще достави два и половина пъти повече суров петрол и горива от обичайното през декември.
През април Сиярто заяви, че се планира изграждането на петролопровод, свързващ Унгария и Сърбия, който може да започне да задоволява всички нужди на Сърбия от суров петрол до 2028 г.
Очаква се тръбопроводът да има капацитет да транспортира от 4 до 5 милиона тона руски петрол до Сърбия през Унгария всяка година, каза тогава външният министър.
В края на ноември премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски обяви, че до края на годината тръбопроводът за петролни продукти Солун – Скопие, който беше извън експлоатация повече от 10 години, ще възобнови дейността си.
Според Мицкоски ще бъдат направени тестове, включително и за налягането по тръбопровода, а ценоразписът за използване на системата вече е гласуван от правителството.
Петролопроводът Солун – Скопие с дължина от 213 км беше изграден през 2002 г., за да свърже рафинериите на гръцката петролна компания „Хеленик енерджи“ в Солун с рафинерията с нефтопреработвателните мощности на компанията ОКТА в Скопие, която също беше придобита от гръцката компания, припомня специализираният гръцки портал Worldenergynews.gr.
Тръбопроводът, който също е собственост на „Хеленик енерджи“, спря да работи, след като компанията прецени, че дейността му не е рентабилна. Последваха и съдебни спорове между компанията и Северна Македония, които допълнително усложниха ситуацията около възможното повторно отваряне на тръбопровода.
През ноември изпълнителният директор на „Хеленик енерджи“ Андреас Сямисиис, цитиран от сайта energypress.gr, каза на форум в Атина, че компанията вече е получила нужното разрешение от правителството на Северна Македония и има амбицията да започне да изнася по него петролни продукти до края на годината. Той отбеляза, че това се случва в момент, в който Гърция се опитва да използва празнината, която се отваря на Балканите след изтеглянето на руските компании.
От 9 октомври националната петролната компания на Сърбия НИС се намира под американски санкции заради мажоритарното участие на руски компании в нея. На 10 януари НИС бе поставена под санкции от САЩ заради войната в Украйна, които влязоха в сила на 9 октомври, след като осем пъти бяха отлагани.
В началото на януари САЩ обявиха, че заради войната в Украйна и „вторичния риск“ ще наложат санкции върху единствената петролна компания в Сърбия НИС, която е мажоритарна собственост на руския петролен гигант „Газпром“. Вашингтон поиска пълното излизане на руския капитал от компанията, но едва в края на ноември руската страна обяви, че е готова да продаде своя дял.
Сръбската държава притежава 29,9 процента от акциите на НИС, докато основен собственик остава „Газпром нефт“ с 44,9 процента. В края на септември базираната в Санкт Петербург компания „Интелиджънс“ (Intelligence), свързана с „Газпром“, придоби дела от 11,3 процента на компанията-майка „Газпром“.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world