Депутати поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху спорни текстове от Закона за обществените поръчки, приет окончателно тази седмица. Причината са множеството нови вратички за корупционни схеми чрез механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес.
Искането беше обявено на брифинг в парламента от депутатите от граждаската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, както и от Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, Методи Андреев от ГЕРБ и независимия Георги Кадиев. Те бяха и основните критици при приемането на Закона за обществени поръчки в пленарната зала.
Те са обезпокоени от запазването на функциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като квази съдебна инстанция, пред която ще продължат да се подават жалбите по всички обществени поръчки от цялата страна. „Даването на свръхправомощия на председателя на КЗК във връзка с контрола за законосъобразност пред комисията по жалби срещу обществените поръчки, както и да определя наблюдаващ член на комисията – субективно и без случаен принцип на разпределение на делата, да определя служители, които да работят по конкретното дело, като на практика се ликвида институтът на докладчика по конкретната преписка“, аргументират се депутатите в мотиви, раздадени на журналистите.
Според тях трябва да се отмени текстът, с който се дават правомощия на възложителя да отменя собствени решения, да преценява субективно в редица ситуации на база лична преценка и мотивация, например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство.
Те не одобряват обществените поръчки за купуването на програмно време или осигуряването на предавания от доставчици на медийни услуги (радио и телевизионни канали) да бъдат изключения. Според тях това осигурява захранване с публични средства на медиите от модела КОЙ и води до узаконяването на медийното влияние от политиката и корпорациите.
Депутатите искат преразглеждане и на текстовете за допускане на лица и фирми, които имат нарушения и престъпления, до поръчки по преценка на възложителя. Също така не одобряват възможността възложителят субективно да преценява икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците с „друг документ, който приеме за подходящ“.
Те настояват за ново гласуване на възможността да не се прилага закона за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт, което на практика покрива почти цялата правораздавателна дейност на централната администрация. „Това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност“, пише в мотивите.
Според депутатите също така не е приемливо да се използва устна комуникация при възлагане, без да се документира и урежда надлежно. Също така и възможността в подготовката да се правят пазарни консултации, като се използват независими експерти или участници на пазара, които впоследствие могат да участват в процедурата.
„Тези текстове дават сериозни основания за опасения, че новият закон в тези му части показва редица слабости и ще се превърне в своеобразен генератор на непрозрачни процедури, злоупотреби с публични средства и корупционни практики“, смятат депутатите и добавят, че законът най-вероятно ще бъде критикуван в следващия мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка в борбата с корупцията. „Най-лошото обаче е, че се запазват механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес.“
Източник: дневник.бг
