[ad id=“225664″]
ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 20, 1990 г.
„АЗ ГО ПРАВЯ ЗА НАРОДА…”
95 ГОДИНИ ОТ ПЪРВАТА КОПКА НА СТАРОЗАГОРСКОТО АЯЗМО
Ако се опитаме да направим една точна, ясна и в същото време кратка характеристика на облика на Стара Загора като град, сложил се във времето, мерено с хилядолетия и зачертаваме щрих след щрих всичко онова, без което може, нека го наречем, този старозагорски портрет, то в завършения му вид във всички случаи ще присъствува Аязмото. А за никого не е тайна, че то е мисъл и дело на старозагорския митрополит Методий, прилепчанинът Методи Йовчев Кусев, вписал много преди това името си в борбите на народа за отхвърляне на османското иго. Но сътворяването на Аязмото като парк, едно дълбоко народополезно дело, изпълнило изцяло последните трийсет години от живота на този родолюбив българин, го свързва плътно и завинаги със Стара Загора.
[ad id=“236993″]
Фотографията, твърде похабена от времето (но слава богу, запазена в митрополията и предадена от старозагорския митрополит Панкратий, заедно с други архивни снимки, на историческия музей), е съхранила важен момент: дядо Методий с неколцина още свои съмишленици прави първата копка, за да посади първото дръвче на бъдещия парк Аязмото. Денят е 28 февруари (по нов стил 12 март) 1895 г. и нека отбележим, че е избран нарочно – изпълвало се е 25-летието от признаване независимостта на българската църква, постигната след толкова люти битки срещу фанариотското иго. Така Аязмото в замисъла на митрополит Методий се явява и своеобразен паметник на една дълголетна и достойна борба на народа ни за признаване на българщината.
Впечатляващо е, че още в онова време, от което ни отделя почти столетие, дядо Методий е притежавал много вярно чувство за неделимото единство между природа и човек, което афишира широко. „Неоспорима истина е – пише той, – че облагородяването на природата и очистването на въздуха като резултат от залесяването на възвишени места, служат като необходимо условие за облагородяването на характера, моралното повдигане на народа, неговия просперитет…”.
[ad id=“263680″]
Достатъчно е да се обърнем към оцелелите архиви по изграждане на Аязмото, към спомените на съвременниците, за да видим колко много трудности е трябвало да се преодолеят в постепенната реализация на идеята. Липсват средства, вода, достатъчно поддръжници. Насажденията от първите две години почти изцяло загиват поради безводие. Откриването и докарването на вода от с. Кутлуджа (дн. кв. Дъбрава) е съпроводено с „ходене по мъките”, но е преодоляно едно голямо препятствие в развитието на парка.
[ad id=“263680″]
Митрополитът, добре разбрал, че не може да мине без помощта на специалистите, през 1898 г. се обръща за съдействие към местното горско стопанство, като съвместно се проектира и разработва първият у нас лесокултурен план. Най-същественото в него е идеята за създаване на разсадници за фиданки на подходящи видове, като при засаждането им площите около тях се използват за т. нар. окопни култури – картофи, алабаш, фасул, фъстъци и др. В близко време се оформят пет разсадника, в които се отглеждат над един милион фиданки, предимно бадеми. Постепенно дейността по залесяването на пустеещите баири са разширява на около 20 000 декара. Комитетът „Свети Йоан Милостиви”, нарочно създаден за целта, в съдействието на обществени организации и частни лица, успява да внесе от различни страни редки дървесни видове като: алепски бор, испанска ела, хималайски и ливански кедър, кипариси, туя, валонея, черен орех и други. Доскоро „Ахмак баир”, въздигащ голия си лоб на север от града, започва да се зеленее – положено е началото нан бъдещата гордост на старозагорци – Аязмото.
[ad id=“218001″]
През 1899 г., когато на ревизия по финансовите дела на комитета пристига Стефан Гудев, инспектор от Министерството на земеделието и търговията, изрично в доклада си до министъра ще запише и следното: „Моето мнение е, че неговите дела (има се предвид на дядо Методий) заслужават напълно подкрепата и насърчението както от страна на комитета, така и от всички други обществени учреждения и лица.” Но и по-нататъшният път на първостроителя на Старозагорското аязмо е една своего рода „Голгота”. Финансовите затруднения разпространените слухове за „злоупотреби”, атаките от ляво и дясно причиняват големи неприятности на митрополита: синодът го лишава от административното управление на епархията (възстановено малко преди смъртта му), а в печата се появяват редица обвинения срещу започнатото от него залесително дело. Но заслужава да се спомене още един факт от тези години, красноречиво разкриващ гражданската позиция на Методий Кусев. Привлечен от импозантността и красотата на младия парк, цар Фердинанд не закъснява да предяви също своите претенции спрямо него, за да се срещне с категоричния отказ на първосъздателя му:
„Ваше Величество, не мога да Ви го дам, аз го правя за народа…”
В наше време, когато се приближаваме вече към столетието на това епохално дело, редно е да си зададем и някои въпроси. Оказахме ли се достойни наследници на сътвореното от дядо Методий дело? Би било несправедливо да не отбележим положителното в продължени традиции: новозасадените площи, зоопаркът, благоустройствените работи и т.н. Но колко жалко е, че отговорът на поставения въпрос не може да бъде само утвърдителен. Защо да си затваряме очите пред толкова белези, в парка, които говорят за нашето нехайство? Как се случи така, че изчезнаха окончателно редки дървесни видове, че от великолепната допреди няколко години магнолия на върха на Аязмото е останала само оградката, че големият фонтан е напълно занемарен, липсват някога великолепните палми, внушителната туя, че пустеят и се рушат шадраваните по алеята със стълбите, че нереализирани останаха толкоз много идеи от пространната екологична програма на дядо Методий Кусев?
Кажи-речи до вчера било заради спора му със социалистите от началото на века, било поради църковния му син, името му бе обградено с мълчание, или се споменаваше мимоходом. Едва миналата година по достойнство бе чествувана от старозагорската общественост 150-годишнината от неговото рождение. Първата крачка към сваляне на „табу-то”, насаждано толкоз време към делото му, бе направена. Но само първата. Още тогава се чуха гласове Аязмото да бъде наречено на негово име. Кметът на града през октомври м.г. спомена, че за това трябва да се проведе референдум сред старозагорското гражданство, но…В началото на февруари „Екогласност” пое тази инициатива и тя трябва да бъде подкрепена. Какво по-естествено от това старозагорското Аязмо да носи името на своя първостроител?!
Величка КОЙЧЕВА
