Месни заговезни (Неделя месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Това е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца.
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Традицията повелява на днешния ден да се иска прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве.
Фолклорната традиция свързва Местни заговезни и с популярния обичай хвърляне на стрели. Ергените изстрелват с лък запалена стрела в двора на момата, която харесват. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-лична е.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.