„Опитват се да внушат на нас, демократите, че антикомунизмът е отживелица и вече не трябва да говорим за това. Тези опити са опасни, защото целят да изтрият от паметта на поколенията мрачните и трагични страници на тоталитариния режим, чиито последствия тегнат и до днес върху България.“ Това заяви председателят на СДС Божидар Лукарски на поклонението пред жертвите на комунизма при лагера „Слънчев бряг” в Ловеч, ежегодно организирано от партията в града.
Ето и дребен детайл от „Българският Гулаг. Свидетели.“ София, 1991).
Из спомените на Иван Желев Кисьов:
„Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче! – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вместо да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на милицията.”
Той замахна, че въздухът изпищя, сопата описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер.
Бригадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и светлината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда. Донесоха чувал и го натъпкаха вътре. Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече. В началото бяхме 180 лагеристи; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата година чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите и бригадирите имаше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове.
