ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 30, 1990 г.
С ДОБРА ВОЛЯ И ДЪРЖАВНИЧЕСКИ ПОДХОД
С огорчение научих от публикацията на в. „Септември” от 20.02.1990 г. за диалога между института за повишаване квалификацията на учителите „Ан. Тошева” и средното музикално училище „Хр. Морфова”, които вече 10 години живеят и работят в една сграда в Стара Загора. Познавам добре дейността и на двете учебни заведения, тъй като съм бил сътрудник на института от 1959 до 1980 година, а последните 10 години от педагогическата си дейност бях преподавател в Музикалното училище.
Наистина двете учебни заведения имат различна специфика, но досега необходимостта ги направи добри съседи, както впрочем ред други просветни и културни институти. Това не им попречи да се изявяват успешно всеки в своята област. ИПКУ е водещ център в просветното дело на Южна България, а Музикалното училище подготвя така дефицитните кадри за културата на бившите окръзи – Старозагорски, Хасковски, Кърджалийски. Особено убедително е присъствието на училището в културния живот на Стара Загора.
Спорът е за едно наследство – сградата на закрития преди няколко години Институт за детски учителки, и то дори не за цялата, а за един етаж в западното крило (сградата се състои от 3 самостоятелно обособени корпуса). Тя се ползва от ИПКУ, когато има курсове с детски, начални и прогимназиални учители за повишаване на квалификацията им. Но за осъществяване на тази отговорна задача ИПКУ разполага със солидна материална база – още 2 сгради с учебен корпус, общежитие и стол за хранене. Сградата на Института за детски учителки му е по наследство, така да се каже, свръх нормата. Вярно е, че Министерството на културата създаде Музикалното училище преди 15 години по предложение и настояване на културната общественост и държавното ръководство на Стара Загора, което пое ангажимента за осигуряване на учебна сграда. Считам, че тези усилия не са били напразни, защото резултатите са налице – убедително участие на Музикалното училище в национални и международни конкурси, лауреатски звания и награди. Възпитаници на Музикалното училище като Веселина Кацарова и още много други достигнаха световните оперни сцени и концертни подиуми, като разнасят името и славата на България и на Стара Загора. Така СМУ „Хр. Морфова” не само защити правото си на съществуване, но оправда и възлаганите му надежди.
Това не би било в ущърб на отговорната работа на ИПКУ, защото обстоятелствата в дейността на двете учебни заведения са крайно благоприятни и се създава по щастлива случайност чудесен синхрон. ИПКУ провежда своите курсове най-вече през лятната, зимната и пролетната ваканция. Точно тогава СМУ „Хр. Морфова”, съгласно изискванията на Министерството на културата, не провежда редовни учебни занятия, а е във ваканция или изпити – приемни, годишни, за които не са нужни много стои и кабинети. Те биха били на разположение на ИПКУ, ако той има нужда от тях. Така ще се осъществи едно резултатно сътрудничество, от което ще спечели общото дело – на родната просвета и култура – нашата голяма цел.
На територията на Стара Загора подобни примери на сътрудничество и взаимна помощ има, и то с добри резултати. Затова необходимо е да се помогне на училището за разширяване на учебната база, още повече, че има реални условия. Проблемът би могъл да бъде решен с общите усилия на двата института и с активната подкрепа на Об.НС.
Защото, мисля, че в днешните условия на тежка икономическа, политическа и финансова криза в страната да се построи в Стара Загора за две години самостоятелна сграда на Музикалното училище, та да се освободи ИПКУ от нежелания квартирант, е чист абсурд.
Необходима е само добра воля и държавнически подход от всички дейци на просветата и културата.
Атанас АТАНАСОВ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: С този материал приключваме дискусията между ИПКУ „Ан. Тошева” и СМУ „Хр. Морфова”. Очакваме официалния отговор на Общинския народен съвет, когото приканваме още веднъж да вземе отношение по случая.
