Строителството на Великата пирамида в Гиза продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства за науката и историята, тъй като не са запазени съвременни на епохата писмени източници, които да описват конкретните техники за издигане на монумента. Известно е, че пирамидата на фараона Хуфу(Хеопс) е построена преди около 4500 години и се състои от над 2,3 милиона каменни блока, някои от които достигат тегло от 50–60 тона.

Класическите хипотези, доминиращи десетилетия наред, залагат на външни рампи и постепенно надграждане на конструкцията. Макар подобни модели да са логични на теория, археолозите и инженерите отдавна посочват, че те трудно обясняват скоростта на строежа, оценявана на около 20–25 години, както и липсата на археологически следи от гигантски рампи около платото в Гиза.

Ново изследване, публикувано в научното списание Nature, предлага алтернативен модел, базиран на използването на вътрешна система от противотежести и механизми, сходни с макари, вградени в самата структура на пирамидата. Авторът на проучването, д-р Саймън Андреас Шойринг от Weill Cornell Medicine в Ню Йорк, използва физически и инженерни изчисления, за да покаже, че подобна система би позволила изключително ефективно повдигане на каменните блокове – в оптимални условия дори с темпо от един блок в минута.

Според анализа, вместо масово теглене с човешка сила, строителите са могли да използват плъзгащи се противотежести, които при спускане генерират подемна сила за издигане на каменните елементи към по-високите нива. В този контекст някои добре познати вътрешни пространства на пирамидата получават ново тълкуване. Голямата галерия и Възходящият проход са разгледани като наклонени канали, по които е възможно да са се движели противотежести, докато Преддверието, дълго време смятано за чисто защитен архитектурен елемент, е интерпретирано като ключова част от подемния механизъм, подобен на макара.

Изследването се вписва в по-широк контекст от съвременни научни усилия за преоценка на строителните технологии в Древен Египет. През последните години археологически находки, като папирусите от Уади ел-Джарф, документиращи логистиката на транспортиране на варовик по Нил, показаха, че египтяните са разполагали с изключително добре организирана инфраструктура и инженерни познания. Новият модел допълва тази картина, като предполага, че Великата пирамида е изграждана „отвътре навън“ – около вътрешно ядро, в което скритите механизми са позволявали прецизно и бързо надграждане с напредването на строежа.

Макар хипотезата да подлежи на допълнителни проверки и да не изключва напълно използването на рампи, тя предлага убедително обяснение за комбинацията от мащаб, скорост и инженерна прецизност, с която е издигнат най-известният паметник на древния свят.

Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life