ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО В НАШАТА СТРАНА –
„ЗА” И „ПРОТИВ”
[ad id=“225664″]
Напоследък все по-често се говори за бързото въвеждане на пазарната икономика в нашата страна. Изключително на нея се разчита за производството на повече стоки за потребление, за нормализиране на цените на пазара чрез идването на конкуренцията. На пръв поглед това е добре. Никой гражданин купувач няма да е против това да отиде в магазина и да си закупи необходимата стока, без да се реди на километрични опашки или да обикаля безцелно дни наред магазините и да слуша все един и същ отговор – „Няма!”
С оглед на задоволяването на пазара се основаха
ХИЛЯДИ ЧАСТНИ ФИРМИ
За съжаление няма нито една от тях за производство на хранителни продукти, за производство на пшеница и т.н. Всички тези фирми са в сферата на търговията. В Стара Загора всеки ден пред Универсалния магазин, пред гарата или на пазара се наредени картини, разни украшения, на които доскоро казвахме – кич. По бул. „Ленин” всички магазини станаха частни кафенета. Едва ли вече човек може да каже и колко са в града частните таксиметрови коли. Мисля, че човешкият организъм има предел на своята издръжливост и затова законодателят е определил количеството на работното време според категорията на труда. Защото ще може ли един лекар да бъде пълноценен в своята професия, след като освен определеното работно време в болницата препуска още няколко часа по пътищата на града или страната, при още по-голямо напрежение.
[ad id=“263680″]
Недостигът на продукция извика и
ПЪРВИТЕ КЪЛНОВЕ НА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО
Един кг краставици вече се продава 4-4,50 лв., един карамфил, който никога не е бил по-скъп от 0,43 лв., сега е 1,20 – 1,80 лв. едно яйце на пазара в по-големите градове е 0,80 – 1 лев. Един кг кайма на свободния пазар е 12 лв. Да не говорим за цените на другите хранителни продукти от първа необходимост, чиито цени изведнъж станаха няколко пъти по-високи…
Дали няма пазарният механизъм, особено в селското стопанство, да доведе до отглеждането само на култури, носещи високи доходи и да се забравят основните? Преди време разговарях с председателя на сега създаденото ТКЗС. Докато това стопанство, което миналата година беше отглеждало 15 000 два пшеница, 5000 дка ечемик, 5000 дка царевица за зърно, 400 дка пипер, 100 дка домати и редица други култури, за тази година е засяло само 8000 дка пшеница, 2000 два ечемик, 2000 дка царевица за зърно, 40 дка пипер и 10 дка домати. Останалата площ ще се използува за 5000 дка силибум, 2000 дка маточина и др., лекарствени култури, които носят голям чист доход. Основните култури са само за задоволяване нуждите на населението от селото…
Сега хранителните продукти в нашата страна едва стигат за изхранването на населението и това свободно планиране няма ли в близките една-две години да доведе до равнището, на което беше Полша преди няколко години? Редица стопански ръководители, водени пак от същата цел – печалбата, още сега търсят и сключват договори за износ на селскостопанска продукция. За тях това ще бъде добре, но за населението, което остава да живее тук, кой ще осигури тези продукти?
Ако се замислим малко, непременно ще изникне въпросът – този ли е най-правилният път? Правилно ли е всеки да мисли само за себе си? Какви ще бъдат тогава цените на продуктите от първа необходимост?
[ad id=“238430″]
ПРОГНОЗИТЕ
са, че те ще бъдат увеличени най-малко 2-3 пъти. Ще може ли тогава един лекар, който се грижи за здравето, включително и на тези производители; един учител, който учи и възпитава децата им; един инженер, който проектира и създава хиляди неща за тях; ще могат ли хората, творците – носителите на сивото вещество, да купят тези продукти, за да поддържат своето съществуване? Да не говорим за работниците, които създават машините, произвеждат селскостопанските сечива, торовете, препаратите, нафтата и бензина, въглищата; шофьорите, които ги обслужват, и редица други, живеещи само на една заплата. А какво да кажем за пенсионерите по болест или старост, чиито доходи са далече по-ниски, нямат странични доходи и не могат да работят?
Към пазарното стопанство може да се премине, но постепенно, тогава, когато пазарът се насити със стоки и производителите да не използуват създалата се ситуация на недостиг за спекула, а да се конкурират и продават по-евтино, отколкото определените държавни цени. Не може при преминаването към пазарната икономика да се отрече напълно
ПЛАНИРАНЕТО
[ad id=“225664″]
То съществува и в най-развитите капиталистически страни. То е регулатор на производството в селското стопанство и в промишлеността. При това планиране също трябва да бъдат определени цените, особено на предметите и продуктите от първа необходимост. За тази цел могат да се създадат повече организации, които да се конкурират при изкупуването на продукцията. Неправилно е сега съществуващото положение, когато при държавния монопол някои продукти, особено от селското стопанство, се изкупуват под реалната им стойност (под себестойността). Неправилно е също така пък част от промишлената и селскостопанската продукция, изкупена от производителя или внесена от чужбина, да се продава с печалба няколко пъти по-висока от изкупната им цена. Трябва да се сложи край на този монополизъм и да се определи максимална печалба, каквато е в капиталистическите страни – най-много 5 %. В такъв случай цените на промишлените продукти да се намалят на равнището на 1975-1980 год. При това да се замразят заплатите, а цените непрекъснато да се намаляват. Само тогава може да има
СТАБИЛНОСТ В ИКОНОМИКАТА
на дадена страна. Всяко повишаване на цените на стоките и на заплатите, както се практикува в момента в нашата страна, води до девалвация на лева, до намаляването на неговата платежоспособност.
Определяне на цените – горната граница, съществува днес и в развитите капиталистически страни и никой няма право да продава по-скъпо. За да има регулиране на цените и печалбата, необходимо е някои продукти, особено хранителните като хляб, олио, захар, мляко и млечни произведения, месо и месни произведения – тяхното производство да бъде дотирано от държавата. Селскостопанските продукти се дотират от държавата в почти всички страни на света с изключение на нашата. Без дотации, без планиране, без определяне на цените, без конкуренция между изкупвателните организации ще се получи анархия в производството, инфлация, нереално обогатяване на едни хора за сметка на други; намаляване жизненото равнище на основната част от населението и обогатяването на една върхушка.
Йордан БИНЕВ
