В продължение на векове археологическата наука отхвърля хипотезата, че високоразвита цивилизация е съществувала хиляди години преди появата на познатите древни култури. Независимият изследовател Матю Лакроа обаче твърди, че е идентифицирал „доказателства, променящи парадигмата“ за изгубена глобална цивилизация, която е кодирала знанията си в геометрия, символи и архитектура на монументи по целия свят, с цел те да бъдат съхранени преди мащабни катастрофални събития.
В интервю за Daily Mail Лакроа заявява, че откритията му, провокирани от нов анализ на обекти в Египет, свързват повтарящи се символи на различни континенти и сочат към период отпреди 38 000–40 000 години. По думите му тази предполагаема цивилизация е проследявала космически цикли, предвиждала е глобални катаклизми и е вложила учения за произхода на човека, структурата на Вселената и божественото в свещени места и монументални комплекси.
Изследването му започва с идентифицирането на повтарящи се елементи – гигантски Т-образни форми, трислойни вдлъбнатини и стъпаловидни пирамиди, издялани в камък на отдалечени едно от друго места. „Тези конкретни символи, изградени в различни пропорции, се появяват по целия свят, а според утвърдените археологически модели не би трябвало да съществува подобна връзка между несвързани култури“, твърди Лакроа.
Според него най-ранният източник на този глобален символен и архитектурен език се намира в района на езерото Ван в Източна Турция, на обект, който той нарича Йонис. Лакроа датира мястото на около 40 000 години и го определя като първоначален „чертеж“, по-късно пренесен към други региони, включително платото Гиза в Египет и Тиуанако в Южна Америка. В непосредствена близост се намира и обектът Кефкалеси, където базалтов релеф с размер приблизително 1,2 на 1,2 метра съдържа сложна иконография, която според него повтаря мотиви от Египет и Андите.
Лакроа посочва повтарящи се елементи в релефа – Т-образни форми, стъпаловидна пирамида с три „входа“ и фигура на лъв, който той интерпретира като символ на пазител. Именно този артефакт, по думите му, е ключов за свързването на Близкия изток с Египет и за реконструкцията на предполагаемия глобален модел. Анализът му впоследствие се разширява към храма на Сфинкса в Египет, където той твърди, че е идентифицирал вградена обърната стъпаловидна пирамида.
Пробивният момент за изследователя настъпва през ноември 2025 г., когато преосмисля стара фотография на храма на Сфинкса, затворен за обществен достъп. Той интерпретира структурата като частично разрушена обърната пирамида, което го подтиква да анализира целия комплекс в Гиза, включително Долинния храм и погребалните храмове на Хафра и Менкаура.
Използвайки астрономическата прецесия и предполагаемото подравняване на Сфинкса със съзвездието Лъв, Лакроа предлага две възможни дати за строежа – около 12 000 години назад или приблизително 38 000 години назад. Той отхвърля по-късната дата, аргументирайки се с хипотези за катастрофални наводнения в края на последната ледникова епоха, и поставя Голямата пирамида, Сфинкса и свързаните храмове в много по-дълбока древност.
Подобни архитектурни паралели той открива и в Южна Америка, особено в Тиуанако и Пума Пунку, където LiDAR сканирания разкриват мащабни Т-образни форми. Според Лакроа това потвърждава идеята за общ архитектурен шаблон, пренесен през океаните.
В центъра на интерпретацията му стои т.нар. космограм – геометричен модел, който според него представя структурата на реалността. Трислойните пирамиди, обърнатите пирамиди и Т-образните символи се тълкуват като код за различни нива на съществуване: нефизическия „подземен“ свят, материалната реалност и небесните или духовни сфери. Вертикалната ос на Т-символа, според Лакроа, представлява оста на света (axis mundi), която свързва тези нива.
Той свързва тази система с по-късни египетски традиции, включително Херметизъм, приписван на Хермес Трисмегист, който акцентира върху връзката между човека, космоса и божественото. Според Лакроа знанието е било умишлено кодирано и „скрито“, след което с времето е било изопачено.
Твърденията му обаче срещат сериозна съпротива от страна на академичната общност. Археолозите датират обектите около езерото Ван основно към урартския период, преди няколко хилядолетия, и подчертават, че към момента няма рецензирани научни публикации, които да подкрепят датиране на глобална цивилизация отпреди ледниковата епоха. Въпреки това анализът на Матю Лакроа се вписва в по-широкия обществен дебат за произхода на сложните култури и границите между алтернативни хипотези и утвърдената научна методология.
Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life