В града отдавна се носи легендата за приемането на християнството от Борис I в манастир на Аязмото. Това събужда любопитството и въображението, както на месните жители, така и на други хора.
Много историци са се заели с изследването на преданието и търсят има ли достоверност в него.
Католическият писател и библиотекар във Ватикана Бароний, живял през XVI век, е писал, че посвещаването на княза в християнството е станало на тайно място, в присъствието на малко хора и е извършено от Константинополския епископ около 864 година. Тази легендата добива популярност след Освобождението, когато от нея се е заинтересувал и митрополит Методий Кусев.
Съществуват народни предния, според които управител на град Боруй бил болярин на име Цолю. Той имал дъщеря Цветана, която заболяла тежко. В онези времена в градския затвор имало много византийски пленници, за които Цветана полагала грижи. Те ѝ дали съвет да приеме християнското вероизповедание, като единствена възможност за оздравяване. Според легендата, покръстването на момичето е станало именно в храма ”Св.Теодор Тирон” на върха на старозагорското Аязмо. Девойката приела християнското име Теодора. Като по чудо тя оздравяла, а баща ѝ също приел християнството.
Градската история разказва, че боляринът се ползвал с доверието на княз Борис. В крепостта Боруй, център на новоприсъединената към България област Загоре (Загора) князът също приел християнската религия.
В параклиса „Св. Теодор Тирон” има икона, изобразяваща покръстването на княз Борис I, което се явява в подкрепа на твърдението, че събитието е станало именно там.
Все още обаче няма категорични данни, че князът е приел християнството до Стара Загора.
Дали съществува историческа истина в народните предания?
В публикация от февруари 1944 г., озаглавена „Легенда за Аязмото“ четем: „В този храм приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници–боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук дошъл с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място“.
