Поезия и проза

Ох, как заем се връща на отлетялата нощ? (ПОЕЗИЯ)

Няколко часа назаем измолих от нощта, хвърлила мрежите сънни. Какво правих ли? С теб си говорих. Не усетих кога се…

9 години ago

ПРОЗРЕНИЯ/ Ботьо Буков: ЧЕРНАТА ТОЧКА

Къде отлетяхте, блажени времена, когато всичко беше ясно като бял ден! Например, че социализмът е хубаво нещо, докато капитализмът е…

9 години ago

„Връстници сме със тебе ние двете“ – Магда Петканова

Връстници сме със тебе ние двете, но ти не знаеш нито болка, ни страдание и скрила под престилката си цвете,…

9 години ago

Танко Делчев: Веществен колкото вятъра и реален като илюзия (СТИХОВЕ)

Черно-бели снимки и цветно усещане. Едно дете се усмихва, казва ми нещо. Вече не го разбирам – езика на миналото.…

9 години ago

“ Всеки си има град на мечтите с пеещи птици, с искрени хора..“

" Стара Загора " - Стойчо Стоев Всеки си има град на мечтите с пеещи птици,с искрени хора. Тебе аз…

9 години ago

“ Сезони“ – Христо Кацаров

Иде зимата и ще замръзне водата. Ще се вкамени. На прозорците ни по стъклата ще се удрят в нощта диви…

9 години ago

„Една дума“ – Пейо Яворов

Добро и зло, началото и края - събрал ги бих в една-едничка дума. Език не ще я никога издума... Че…

9 години ago

„Като бръмчението на пчели“ – Николай Лилиев

Като бръмчението на пчели под огненото слънце затрептели, потокът на живота ромоли. Денят разпръсва призрачни мъгли, възкръсва из вълните бели.…

9 години ago

Не само с нозете – с главата вървете! Не препинателни знаци с определени места

ЗАВЕЩАНИЕ БЪДЕТЕ непокорни, а не праволинейни не гладки и лъскави като асфалтов път Бъдете непокорни, а не вещи музейни, които…

9 години ago

“ Есен в Стара Загора“ – Анастас Стоянов

Кое ти е страрото, Стара Загора? Липите златеят, отлитат ята, под нови покриви – млади хора, във млади пъпки –…

9 години ago