От години ръководители на компании, които наливат стотици милиарди долари годишно в разработването на различни инструменти с изкуствен интелект, твърдят, че в крайна сметка технологията ще доведе до това хората да прекарват по-малко време в работа.

Преди четири години директор по инженерните въпроси в Google заяви, че изкуственият интелект ще направи възможна четиридневната работна седмица до 2025 г.

По-рано през 2026-а, само година след прогнозата на този директор, OpenAI, образно казано, прие предизвикателството. Компанията официално призова фирмите да започнат да изпробват четиридневна работна седмица без промяна в заплащането, като заяви, че скоро изкуственият интелект ще може да ускорява човешкия труд до такава степен, че корпоративният свят трябва да започне да се подготвя.

Бивш технически служител на OpenAI, който е напуснал компанията миналата година, обаче заяви пред BBC, че по времето, когато е работил там, фирмата всъщност никога не е тествала четиридневната работна седмица, която препоръчва на другите.

Вместо това човекът описа често изтощителна работна култура, белязана от редовни „кризисни срещи“, работа през почивните дни и „изключително безмилостни“ оценки на представянето, след които колеги внезапно били освобождавани.

Отиваш на работа в събота или неделя само за да наваксаш или да се увериш, че нищо не се е счупило“, каза той.

И други компании популяризират идеята, че изкуственият интелект на практика ще намали броя на часовете, които хората трябва да работят – за добро или за лошо.

Anthropic се похвали, че популярният ѝ инструмент за програмиране и чатбот Claude може да работи самостоятелно седем часа без прекъсване – на практика цял стандартен работен ден. Марк Зукърбърг от Meta заяви, че компанията му се намира в годината, в която „изкуственият интелект започва драматично да променя начина, по който работим“, и че подобни инструменти позволяват на много по-малко служители да вършат повече, отколкото някога са могли.

Макар че оттогава Meta съкрати 1 на всеки 10 свои служители, главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей предупреди, че с неизбежното повишаване на производителността на инструментите с изкуствен интелект това може да доведе до още по-мащабни загуби на работни места.

Въпреки тези твърдения служители в същите технологични компании, които не само разработват, но и използват инструментите с изкуствен интелект, за които се предполага, че ще поемат поне част от човешката работа, казват, че работят много повече от обичайната петдневна, 40-часова работна седмица.

„Спринтове“

Американските технологични работници обикновено получават добро възнаграждение и макар че и в други сфери, като инвестиционното банкиране, правото и медицината, хората често работят дълги часове, 14-часовият работен ден невинаги е бил норма в технологичния сектор. В продължение на години по-характерна беше стандартната офис работа от 9 до 17 часа.

Бившият служител на OpenAI обаче заяви, че е работил поне по 70 часа седмично – много повече, отколкото на предишните си позиции в технологичния сектор. Сега той работи в стартъп, който също се занимава с изкуствен интелект, и казва, че балансът между работата и личния му живот се е подобрил, като работи по около 50 – 60 часа седмично „извън спринтовете“.

„Спринт“ е термин за често срещан период в технологичните компании, през който хората работят продължително в седмиците преди пускането на нова функция или продукт.

В компаниите за изкуствен интелект и в по-големите технологични фирми, които трескаво работят по AI проекти, подобни спринтове обаче могат да бъдат крайни.

В OpenAI и Anthropic например спринтовете могат да продължават много седмици, а работното време да надхвърля 90 часа за период от седем дни, заявиха пред BBC технологични работници, с които медията разговаря за този материал.

Нито една от двете компании не отговори на исканията на BBC за коментар.

„Мобилизирани“

В Meta служители разказаха, че тази година внезапно са били прехвърляни в екипи, работещи по задачи с изкуствен интелект, които са били третирани като спешни. Един настоящ и един бивш служител го нарекоха „мобилизация“, тъй като хората не са имали избор.

Просто те преместват“, каза бившият служител. „Не можеш да откажеш – или ако откажеш, трябва да напуснеш.“

По думите им, макар че Meta наскоро е започнала да отстъпва от този строг подход от типа „приемаш или си тръгваш“, дотогава много служители вече са били принудително прехвърлени към подобна работа.

Работното време в такива екипи в Meta често е продължително – служителите работят до късно през нощта и през почивните дни и имат усещането, че са „на повикване“ дори в часовете, когато официално не работят, според описанията на настоящия и бившия служител.

В САЩ няма ограничения за броя часове, които може да работи човек на възраст над 16 години. В Обединеното кралство и Европа например законите ограничават работната седмица до 48 часа, включително извънредния труд.

Настоящите AI проекти на Meta включват създаването на инструмент с изкуствен интелект, който може да се използва за софтуерно инженерство и други видове работа, както и изграждането на инфраструктура за AI модели, чрез която да се измерва доколко успешно даден модел с изкуствен интелект възпроизвежда различни задачи, допълниха служителите.

Буквално работиш в екипи от хора, които се опитват да възпроизведат начина, по който хората вършат работата си“, каза бившият служител.

По думите му тази работа изглежда „безкрайна“.

Говорител на Meta отказа коментар.

Дори технологични работници, които не участват пряко в разработването на инструменти с изкуствен интелект, се сблъскват с по-дълго работно време заради технологията.

Бившият служител на Google Амин Шали е напуснал компанията през май заради начина, по който според него изкуственият интелект е оказвал негативно влияние върху работата му – например често му се налагало да работи по всяко време през нощта заради сривове във вътрешни инженерни системи. Това започнало да се случва по-често, след като Google пренасочила ключови ресурси като изчислителни мощности и капацитет за съхранение на данни към AI проекти.

Говорител на Google отказа коментар.

След като е напуснал Google, Шали заяви пред BBC, че сънят и общото му здравословно състояние са се подобрили. По думите му, той е осъзнал, че прекомерната зависимост от инструменти с изкуствен интелект в големите технологични компании „създава лоша култура с прекомерен натиск върху инженерите“.

Спестеното време е „погълнато“

Някои нови изследвания сочат, че инструментите с изкуствен интелект всъщност правят натоварването на хората още по-голямо.

Проучване на Калифорнийския университет в Бъркли проследява в продължение на осем месеца стотици служители в американска технологична компания, докато използват изкуствен интелект. То установява, че служителите „работели с по-бързо темпо, поемали по-широк кръг от задачи и разширявали работата си в повече часове от деня“.

Нийл Томпсън, изследовател на иновациите в Масачузетския технологичен институт, заяви, че дори в технологичните компании, които са водещи в разработването на изкуствен интелект, е малко вероятно на служителите просто да се казва да използват инструментите, които би трябвало да поемат част от работата им, и след това да продължат нататък.

Това води до ситуация, в която дори и да има реално спестяване на време, то бива погълнато от промените, от внедряването им и от необходимостта да се увериш, че всичко работи“, каза Томпсън.

Изследването на Калифорнийския университет в Бъркли установява, че натоварването на технологичните работници се е увеличило отчасти заради необходимостта постоянно да проверяват резултатите, генерирани от инструментите с изкуствен интелект.

Когато служител успее да оптимизира процесите за AI инструментите, хората също така са склонни да запълват спестеното време с още работа, допълни Томпсън – било защото самите те искат, било защото смятат, че трябва да го направят, за да докажат стойността си пред работодателя.

Хората приемат, че 20% по-малко работа означава четиридневна работна седмица“, каза Томпсън. „Но се появява нова работа.“

Както отбеляза Шали: „Предполага се, че сега изкуственият интелект върши толкова много неща вместо нас, така че поне много повече хора би трябвало да имат по-добро здраве и да спят по-добре.“

Вместо това изглежда, че се случва точно обратното.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg