Ботьо Буков – Вече платих (поезия)

Не само не преборих стреса,

но се сдобих и с нервен тик

като изписка есемесът:

„Платете. Вие сте длъжник!”

По дяволите! За какво ли

все длъжен ще е моят джоб

на данъчни и монополи

от люлката, та до след гроб!

Да съм платял…На мен ли тия

подкани в заповеден тон!

За тоалетната хартия

в правителствения „Фалкон”?

За порциона на юнака,

наперен пред „Дондуков”две?

За лъвчето му на калпака?

И то ли българи яде?

За полицая в механата –

понеже е и сляп, и хром?

За ромско включване на брата?

(Дотрябвал му е ключ на ром!)

За кмета, попа и пъдаря,

за разни тути кванти, плюс

за гоненето на Михаля

из Европейския съюз?

Хей вие, щатни и нещатни

лапачи по наследствен ген

от леви, десни и обратни,

оправяйте се, но без мен!

И есемесът да прощава,

но ми е спретнат от дебил.

В България щом оцелявам –

то значи: вече съм платил.

Из „Птици в нощта“