Не само не преборих стреса,
но се сдобих и с нервен тик
като изписка есемесът:
„Платете. Вие сте длъжник!”
По дяволите! За какво ли
все длъжен ще е моят джоб
на данъчни и монополи
от люлката, та до след гроб!
Да съм платял…На мен ли тия
подкани в заповеден тон!
За тоалетната хартия
в правителствения „Фалкон”?
За порциона на юнака,
наперен пред „Дондуков”две?
За лъвчето му на калпака?
И то ли българи яде?
За полицая в механата –
понеже е и сляп, и хром?
За ромско включване на брата?
(Дотрябвал му е ключ на ром!)
За кмета, попа и пъдаря,
за разни тути кванти, плюс
за гоненето на Михаля
из Европейския съюз?
Хей вие, щатни и нещатни
лапачи по наследствен ген
от леви, десни и обратни,
оправяйте се, но без мен!
И есемесът да прощава,
но ми е спретнат от дебил.
В България щом оцелявам –
то значи: вече съм платил.
Из „Птици в нощта“
