[ad id=“225664″]
Прегорялото сено,
потопено в сълзите
мокри от дъжда,
далеко там
на върха,
на синура бодлив –
оставено,
непогалено,
от Вятъра забравено
и там на него
на терфилено възглаве
поляга леко
и заспива кротко
[ad id=“263680″]
Вечерта…
В късни доби,
по петляно време,
подир третите петли,
в тишина и самота
още много преди изгрев
побелява пак Нощта…
От високо, от върха,
от олтара на небето
изпопадаха Звездите
при светулките в полето
и след тях полегнаха да спят
самодивите в сеното.
Из „Птици в нощта“
