Финансови абракадабри ЗАЩО БЕШЕ ТОВА БЪРЗАНЕ ЗА ВТОРИЯ ПЕНСИОНЕН СТЪЛБ?
„Няма никаква празнина в закона и не е вярно твърдението, че този случай законово не е решен“, казва икономистът Георги Ганев, като оборва основните аргументи на финансовото министерство за спешното решение.
[ad id=“225664″]
Припомняме, че малко преди дългите Великденски празници от финансовото министерство обявиха промени за втория пенсионен стълб. Едно от тях е свързано с искането парите за втора пенсия в пенсионните фондове да се прехвърлят в единен „пул за споделяне на риска“. Средствата ще се прехвърлят там, след като дойде време за изплащането им на осигурените лица. По този начин на практика парите за втората пенсия няма да са лични, а на всички. Това искане на министерството предизвика вълна от възмущение и объркване.
[ad id=“263680″]
Министърът на финансите Владислав Горанов веднага би отбой като обяви, че е готов на отстъпки по отношение на промените в законодателството, касаещи втория стълб на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Финансистът бе категоричен, че в момента тече обществено обсъждане на тази идея, като имало аргументи и в едната, и в другата посока. По думите му, каквато теза надделее, тя ще даде отражение върху окончателния вариант на измененията и всъщност това е смисълът на предварителното съгласуване на промените в осигурителния модел. Потърсихме за коментар икономистът Георги Ганев по дебатираната тема, който ясно заяви позицията си на страната на скептиците на предложението на финансовия министър.: Това ми прилича на някакъв сценарий, който финансовото министерство се опитва да представи като невинно обяснение на нещата. Че имало напрежение между индивидуалността и наследяемостта на индивидуалните партиди на хората и изискването на Закона за пенсионното осигуряване по втория стълб да се осигурява само пожизнена пенсия.
[ad id=“237001″]
Проблемът възниква, ако някой надживее периода, в който парите от партидата му свършат. Какво се случва тогава? Решението, което в момента съществува в закона, е съвсем ясно – това е чл. 192 от работещия Кодекс за социално осигуряване. Там се казва, че точно за този риск – хората да надживеят партидите си, грубо казано, пенсионно-осигурителните дружества са длъжни да натрупат резерв, от който да се плаща на тези хора. Защото е вероятно голяма част от хората да не надживеят партидите си и да починат преди това, а наследниците им да получат остатъка. Твърдението, че по този казус имало празнина в закона, и че тя с едно чисто техническо разписване трябва да се запълни, не е верен аргумент. Няма никаква празнина в закона и не е вярно твърдението, че този случай законово не е решен.
Ние може безкрайно да спорим дали това е добро решение или не е, но решение има. Но самият факт, че този аргумент за празнината в закона се използва, мене моментално ме прави скептичен и ме кара да съм нащрек, че някой нещо се опитва да ми промуши като някакъв уж невинен технически проблем. Това обаче може да не се окаже чак толкова невинно. Другото притеснително обстоятелство е, че решението на министерството бе взето два дни преди дълги празници. Разбързаха се да го приемат, било много спешно. Ами изобщо не е спешно! Този проблем ще стане такъв – евентуално – след доста години – не когато родените след 1959 г. започнат да си получават пенсиите, а като достигнат възрастта, когато ще започнат да надживяват партидите си.
[ad id=“225664″]
Гледах данните от началната статистика на т.нар. очакваща продължителност на оставащия живот за хора, достигнали 62-годишна възраст и тя е 16 години. Ако те тръгнат да се пенсионират някъде към 2025 г. и към това добавим едни 16 години, говорим за един отдалечен период – началото на 40-те години на ХХІ век. Тоест този проблем няма да възникне утре. Защо трябваше да бързаме с решаването му? Нека седнем, да извадим тефтерите, да видим варианти. Ето например имаме т.нар. Сребърен фонд, който е точно за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система. Кому беше нужно страшно спешно да се приема това решение като единствено възможно, друго нямало. Ами не е вярно, има друго решение. Добре, може всички други решения да са по-лоши от това, но дайте да сметнем, да видим. Това бързане и обявяване на огромни промени преди празници е много странно. Тази промяна с общия пул, който се образува от натрупаните средства, да не бъдат вече индивидуални, всичко да се влива на едно място, да няма наследяване засяга стотици хиляди, може би милиони хора за десетки години напред от техния живот.
Да сме живи и здрави! Но поне по този проблем можем да си позволим да мислим поне две-три години. Аз обичам да давам примера с Финландия, която обяви, че обмисля да въведе гарантиран жизнен доход за всички граждани. И какъв срок си е поставила тази държава? Две години само за обмисляне! Хайде и ние да мислим две години за проблем, който евентуално ще възникне след десетки години. Затова съм нащрек!
Няколко думи за пенсионно осигуряване:Пенсионното осигуряване в България бива задължително и доброволно, неговата системата се основава на т. нар. “три стълба” и може схематично да се представи така:
Първи стълб – задължително основно;
Втори стълб – задължително допълнително;
Трети стълб – допълнително доброволно.
Задължителното основно пенсионно осигуряване (първи стълб) се осъществява от Националния осигурителен институт (НОИ) за сметка на фонд “Пенсии” и ми дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всеки месец определен процент от заплатата ми се отделя като задължителна осигурителна вноска, вноска прави и работодателят, като размерът се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Задължителното допълнително пенсионно осигуряване (втори стълб) не е за всички, а се определя алтернативно от два белега:
– възраст – за лицата, родени след 31.12.1959 г. Те се осигуряват за допълнителна пенсия за старост в универсален пенсионен фонд. Универсалният пенсионен фонд се учредява от лицензирано пенсионно осигурително дружество. За създаването и функционирането на фонда е необходимо разрешение на заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, който ръководи управление “Осигурителен надзор”. Като едно дружество може да учреди само един универсален пенсионен фонд. За целта осигуряваното лице подава заявление в избрания от него фонд, например УПФ “Спокойни старини”. Там се открива индивидуална партида, в която се натрупват внесените пари за вноски. Размерът на месечните вноски се определя със същия закон всяка година, като те се поема от осигуреното лице и от работодателя в определено от закона съотношение.
– характер на труда – лицата, които работят при условията на първа и втора категория труд. Определянето на категориите е с оглед характера и особеностите на условията на труд. В Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране Министерския съвет определя категориите труд по метода на изключването. Първа категория е трудът при най-неблагоприятни условия, например миньори, пилоти, водолази, екипажи на кораби и др. Втора категория – това са работниците, при които също има отклонения от нормалните условия на труд, но в по-ниска степен, например локомотивни машинисти, работници, заети в производството на взривни вещества и пиротехнически средства и др. Всички останали дейности са от трета категория на труд. Когато съм работил различни категории труд, трудовият ми стаж се определя така: 3г. осигурителен стаж от първа категория или 4г. от втора категория се зачитат за 5г. стаж от трета категория. Това осигуряване ми дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, която да получавам до придобиване на право на пенсия от ДОО за стаж и възраст. Осигуряването е в професионален пенсионен фонд, като вноската е изцяло за сметка на работодателя ми.
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (трети стълб) се основава на личната ми воля. То се осъществява във фондове за доброволно пенсионно осигуряване, които функционират по подобие на универсалните пенсионни фондове.
Recent Posts
