Като място, където се е намирала Втората Столица на България през IХ – Хв., Преслав е благословен с уникален и изключително силен туристически ресурс – Археологическият резерват на Древната Столица и съвременният музей. Те могат да се използват и да бъдат разглеждани с удоволствие, както от професионалния археолог, така и от дошлия на почивка турист.
[ad id=“225664″]
Как да стигнем до Велики Преслав?
Градът има удобни шосейни връзки, като отстои на 20 км от областния център Шумен и на 25 от Търговище. Достъп от юг през Стара Планина осигурява Върбишкият проход, чиито пътища са в добро състояние сега. Освен с автомобилен транспорт, до В.Преслав можете да стигнете и с влак от София, Варна или Русе, като слизате на гара Шумен или гара Търговище /по-неудобен вариант/. От гр. Шумен можете да ползвате автобус или маршрутно такси на приблизително една и съща цена.
Местоположение на Археологическия музей
Официалният вход на преславския музей се намира от неговата източна страна, на алеята, преминаваща покрай гробищния парк на града. Тук е най-удобно да паркирате вашата кола или автобус, поради непосредствената близост до старините и възможността за панорамен изглед към целия археологически резерват.
Какво ще видите в експозицията на музея? Тук са събрани всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от Дворцовия манастир, копие на монументалната икона на Св.Теодор и други ценни изделия от рисувана керамика, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители.
[ad id=“263680″]
Една кратка разходка из руините: Огромната площ, на която е бил разположен столичният град /3,5 кв.км/, изисква цял ден за пълно обхождане, поради което за екскурзовода винаги представлява значителна трудност да предложи оптимален маршрут на туристите. Ето един от възможните:
От паркинга пред музея тръгнете надолу по главната алея. След около 300 м пред Вас ще изправи масивното си очертание Северната порта на Вътрешния град, наричана от старите преславяни „Железни врата“. Това име през Средновековието обикновено получавала главната порта към града, но не изключваме принос към утвърждаването на това прозвище да имат и многобройните битки, разиграли се в този участък на преславската крепост. Преминавайки през портата, ще се озовете в едно от най-спокойните и прохладни кътчета не само на Преслав, но и на цялата околност – сто годишна борова гора, с удобен паркинг, беседка и изворна вода. Тук са разположени храм-паметникът „Св.Св. Кирил и Методий“, построен по повод 1000г. от смъртта на Методий и цар Симеон и сградата на Археологическата база към БАН. Следвайки пътеката, водеща към дворците, непосредствено след Базата, ще пресечете ъглова кръгла кула от стената на Ранния аул. Източно от нея лежат останките на две от най-внушителните за времето си преславски черкви, както и пасаж от крепостната стена, в основата на която ще видите множество графити – рисунки и надписи. Достигайки края на пътеката ще пресечете съвременното шосе, за да се озовете непосредствено пред руините на Преславския Дворец, където все още продължават археологическите проучвания. Южно от сградата на царския палат можете да разгледате комплекс от сгради, внушителна базилика и луксозна баня, принадлежали според проучвателите към Преславската Патриаршия. Пресечете ли площада, източно от банята, пред Вас ще се разкрият Сградата с пещите и една масивна постройка – т.нар. Административна сграда. Тук в продължение на няколко археологически сезона бяха открити над 500 оловни печата, ядра и калъпи за тяхното отливане – находки, които формират най-богатата в света сфрагистична колекция, открита при подобни обстоятелства – документирана, научно анализирана и представена на широката публика.
[ad id=“236999″]
Обръщайки поглед на юг, вниманието Ви ще бъде привлечено от гордата осанка на възстановената Южна порта, от върха на която можете да огледате цялата околност. За да достигнете руините на популярната Кръгла (Златна) църква, продължете по алеята на юг, като преминете покрай неголяма черква, в средата на която добре са запазени следи от прабългарско езическо капище. 
Открит през 1927 г. от учителя – археолог Йордан Господинов, отличаващият се с кръглата форма на наоса и оригиналните архитектурни решения храм, продължава да буди възхищение у специалистите и любителите на историята. Днес, както може би и преди хиляда години, Кръглата църква е потънала в зеленина и покой – изворната вода ще Ви освежи, а сянката и аромата на вековните борове ще възстанови силите Ви. Тук можете да поднесете цвете на гроба на Йордан Господинов – този неуморен проучвател на преславското минало, когото мнозина сравняват с ентусиаста Шлиман. В хижата до църквата през 2007 г. е открит и туристически информационен център, където може да си закупите билети за целия комплекс и получите екскурзоводна беседа. Ако след тази продължителна разходка умората все още не е надвила Вашето любопитство, можете да се спуснете в равнината, където се виждат зидовете на огромен комплекс от сгради и черкви. Това е местността Селище, огласяна през Х век от ежедневието на феодални имения, манастири, а може би и държавни учреждения.
[ad id=“237001″]
Оцелял в продължение на много векове, Велики Преслав ще Ви разкаже не само за отминалото величие, но ще Ви предложи и интересни страни от своя съвременен живот. Ето някои от тях:
Битови-фолклорни къщи/селски живот:
Преслав притежава провинциален, земеделски, спокоен начин на живот, който е привлекателен по свой неповторим начин. Това се вижда в етнографската Картолова къща гр. В. Преслав, етнографската къща в с. Драгоево и в тихия селски живот на близкото село Осмар. Ако сте решили да дойдете в града групово, можете да заявите посещение на Етнографската къща, за да присъствате на пресъздаване на преславски обичаи от група за изворен фолклор и да вкусите местни гозби и вина.
[ad id=“238430″]
В града има три църкви, които биха Ви заинтересували като турист – „Св.Св.Петър и Павел”, която датира от ХVІІІ в., църквата ”Св. Архангел Михаил” в центъра на града и “Св.Св.Кирил и Методий” – сред вековна борова гора в археологическия резерват. Всички те дават интересна представа за църковната архитектура и изкуство, развивани в продължение на много години.
Река Камчия: Река Камчия е главна река в източна България. Районът около реката, от язовир Тича до двата моста в близост до археологическия резерват, е особено привлекателен за туристи – любители на къмпингите, риболова и планинското катерене.
