[ad id=“225664″]
Малко известната история на семейството на Васил Левски.
Без Апостола на свободата нямаше да ги има революционните комитети, нямаше да ги има Старозагорското и Априлското въстание, нямаше да я има Третата Българска държава… “Дързост и постоянство!” е неговият впечатляващ девиз. Левски даде всичко на България от себе си. Но какво даде тя на неговото осиротяло семейство?
Истината за живота и смъртта на членовете на фамилията на Васил Левски е доста тъжна и за това може би дълго време скривана. В книгата на Янко Янков „Българският тероризъм“ попаднах на някои нелицеприятни факти и в ден като днешния искам да ги спомена.
[ad id=“237001″]
Родителите на бъдещия Апостол на свободата – Иван Кунчев и Гина Караиванова, са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. Преуспяващ гайтанджия, бащата Иван се разболява, разорява и умира на 38-годишна възраст през 1851 г., когато Васил е 14-годишен. За да отгледа многобройната си челяд, Гина Кунчева работи като слугиня при заможни хора в Карлово. През 1852 г. почива 6-годишната дъщеря Марийка.
[ad id=“263680″]
През 1870 г. – 30-годишният син Христо – хъш във Влашко. Майката преживява тежко обесването на любимото си чедо Васил и няколко месеца след Освобождението, само на 60 години, след като е погребала вече три деца, се самоубива, като се хвърля в кладенец. Гина Караиванова – майката на Васил Левски, е изпратена без християнски ритуал, защото българската православна черква порицава самоубийството. Присъствали са единствено дъщеря й Яна – вдовица с четири деца, синът й Петър – хъш, четник на Христо Ботев, опълченец от Руско-турската война, награден с орден за храброст и Георгиевски кръст на руската войска, осакатен, с ампутиран крак, болен от туберколоза, стигнал до просия в родния си град Карлово, за да оцелее семейството на сестра му. Присъстват и две бедни комшийки. Гробът не е запазен и днес никой не знае къде точно е бил той…
