Кирил Христов – Жени и вино! Вино и жени!

В сезона на празника на виното публикуваме стихотворението, от което фразата „Жени и вино! Вино и жени!“ е станала крилата. Да си припомним кой е нейният автор.

[ad id=“263680″]

Прости мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,

и моят дух неудържим лети

към щастие – към бури и вълненйя?

Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!

Жени и вино! Вино и жени!

[ad id=“225664″]

II

Колиба кривнала е ваший храм,

кандило слънцето ви е… – Плъзнете

по призраци, а мене оставете

да поживея, както аз си знам:

в безумства и вов вихрени наслади!

И погребалний ми ли чуйте звън,

не ме окайвайте, че сили млади

прахосал съм: то беше дивен сън!

 

III

О, нека отлети живот крилат –

ала със пълна чаша във ръката,

кога тъй сладостно шуми главата,

когато цял е в рози Божий свят!

И нека отлежала се отпусне

на топломраморните й гърди,

несвестно нека шепнат бледни устни:

– Ах, тихичко ми пей, не ме буди!…