Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица.
Юдеите запечатали гроба и поставили стража.
Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
На Велика събота християните преимуществено се подготвят за празника на празниците – Възкресение Христово, но в дълбока свещена тишина по призива на Църквата през този ден „да мълчи всяка плът човешка“, тъй като Христос е положен в гроба и ни показва големия съботен покой на Бога, след като умиротворява целия свят.
Сутринта на тоя ден се отива на св. Литургия, която е съчетана с вечерно богослужение, където след старозаветните пророчества и апостолското четиво при песнопението „Възкресни Боже…“ Църквата снема траурното одеяние от себе си и от св. Олтар свещениците разпръсват цветя в храма, от които християните носят у дома си и украсяват домашния иконостас.
На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.
