„Нека да е грях“ от старозагореца Михаил Цветански (поезия)

[ad id=“263680″]

НЕКА ДА Е ГРЯХ

Как те искам: с пуснати коси
и със поглед — лек за мойте рани,
а смехът ти звънко да роси…
Да ме стопляш с малките си длани.

Глътка вечност с теб да споделим —
любовта красиво изкушава.
Този свят не ще да променим —
никой другия не притежава.

[ad id=“225664″]

Обещанията носят страх.
Съблечи се в чувствата си тихо.
Хубава си… Нека да е грях…
А пък устните — два нежни стиха…

Всеки миг съблича самота.
И душите ни са вече голи.
Да се скрием в някоя звезда.
Бог, от ревност, нека я събори.
Автор: Михаил Цветански – ekstasis

Михаил Цветански (ekstasis) е роден в град Стара Загора през 1970 година. Завършва ЕСПУ „Христо Ботев” в родния си град. Има юридическо образование. Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани около петстотин стихотворения в творческите сайтове. Дебютната му стихосбирката е озаглавена „Петата стихия”.