ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
НЕКА МЪДРИТЕ ДА ИЗПРЕВАРЯТ ЛУДИТЕ…
Искам в началото да се обърна към българските издателства. Какво чакате, уважаеми, че не публикувате наръчник за българския гражданин по въпроса за партиите и организациите в страната? В последно време толкова партии, фракции, течения, поточета, крила, крилца, органи и съюзи се създадоха, че средно интелигентният човек не може да се справи с тях (а какво остава за този под средното ниво). А пък сме тръгнали към Европа и Америка и точно сега да демонстрираме липса на политическа култура, никак не върви (то между нас казано и другата култура малко ни накуцва). А сега по въпроса за хляба. Оказа се, че приказката, дето на времето баба ми казваше, че никой не е по-голям от хляба, не е вярна. Как иначе да си обясним исканията на учители, шофьори, медицински работници, асансьорни техници и т.н. С една дума, всички стачкуват, пишат декларации, настояват, отстояват. Решиха хората, че това е единственият начин да си оправим положението. Всеки счита своята работа за най-важна, най-тежка и най-непрестижна. Засрамете се!!! Като ви е толкова тежко, защо не дойдете да работите на село – например в животновъдството. Обещавам ви 365 работни дни в годината, с една дума – животът ви ще е пълен. Обещавам ви да се грижите за много животни – нали това облагородява, и още – чист въздух, тук-там пресен амоняк и… никакви проблеми. Нали умеем добре да критикуваме по опашките – че това нямало, че друго пак изчезнало, че мляко не достига. А как да достига, кой да го произведе? С какво да го произведе? Някои директори на предприятия яхти си купиха, но никой не се сети да отпусне средства – една ферма да асфалтира, една доилна инсталация да внесе. Че защо му е? той нали мери снага с Европата! Коне купуваме, ловни стопанства правим, сякаш всичко друго ни е наред. Мисля си, ако хората от село решат да обявят стачка, какво ще стане. Ще речете – един ден няма да има мляко, голяма работа. Не зная колко е голяма но щом ден не доим животните, няма да се налага повече да ги доим. Ами тогава – тогава ни очаква гладна стачка, ще си гладуваме до второ пришествие. Някои хора вече започнаха да се подготвят за това. Отново се сещам за една бабина приказка, че когато къщата се запали – първо се вади детето, а след това чергата. Ама ние за кой ли път започнахме оттам, от където не трябва. Сега на мода са например учителите. Искат, искат, а след това отиват да учат децата на скромност, щото тя, нали знаете, краси човека. Даже и на 50 години искат да се пенсионират. Сигурно за да могат после да поработят на село до 60-те. Хората казват: „Докато мъдрите се намъдруват – лудите се налудуват!” Та молбата ми е към мъдрите, да побързат да изпреварят лудите, защото…
Стефка ТОНЕВА
зооинженер в с. Средец
Нека мъдрите да изпреварят лудите…
