В началото имаме “одеялото”, наречено така поради нагънатата и неравномерна структура. Често по него могат да се видят слоеве мас, която трябва да се премахне. Втората част на стомаха е “гребена”, предпочитана от готвачите, защото запазва структурата и формата си при топлинна обработка. Третата част на стомаха се нарича “книга” или “библия”. И стигаме до четвъртата, най-месеста част на стомаха, която е “дамар” и се използва по-ограничено поради малкото отделено количество и по-твърдата структура.
[ad id=“238430″]
У нас обаче дамарът се цени повече от всичко друго и е фетишизиран в поговорката “дамар на живота”, което е близко до по-популярната фраза “каймак на нeщата”. Означава да напипаш най-точното място. „Да улучиш дамара“ е еквивалент на американското „Да улучиш в десятката“.
Освен с животинския стомах думата дамар свързваме и с руднична жила или подземно водно находище.
Този израз се среща и в произведенията на българските писатели:
