Мокра и кална работа е да копаеш кладенец. Радостно е когато стигнеш до достатъчно вода. Както казват – да улучиш дамара. Но се случва и напразно да се бъхтиш…Да се отворят дамарите на кладенец, т.е. да се пълни по-бързо..
[ad id=“255238″]
Обясняваме си фразата „да улучиш дамара“ с нещо толкова познато и близко до българина, каквото е шкембе чорбата. Ако се запознаем със структурата на шкембето, ще различим неговите няколко основни части.
[ad id=“226585″]
В началото имаме “одеялото”, наречено така поради нагънатата и неравномерна структура. Често по него могат да се видят слоеве мас, която трябва да се премахне. Втората част на стомаха е “гребена”, предпочитана от готвачите, защото запазва структурата и формата си при топлинна обработка. Третата част на стомаха се нарича “книга” или “библия”. И стигаме до четвъртата, най-месеста част на стомаха, която е “дамар” и се използва по-ограничено поради малкото отделено количество и по-твърдата структура.
[ad id=“238430″]
У нас обаче дамарът се цени повече от всичко друго и е фетишизиран в поговорката “дамар на живота”, което е близко до по-популярната фраза “каймак на нeщата”. Означава да напипаш най-точното място. „Да улучиш дамара“ е еквивалент на американското „Да улучиш в десятката“.
Освен с животинския стомах думата дамар свързваме и с руднична жила или подземно водно находище.
Този израз се среща и в произведенията на българските писатели:
Георги Гроздев в „Божии трохи“: Всеки има дамар, стига да можеш да го напипаш…
Йордан Радичков в „Милойко“: И щом удари с длетото, камъкът се разполови, като че го бяха взривили, та като ударих с длетото, съм улучил точно в дамара… до половината на гърдите.
С една дума – най-важното нещо си е дамарът…
