„Изплювам камъчето“ се употребява за случаи, в които дълго премълчаваме нещо, поради страх или неудобство. Премълчаваната истина обикновено не е приятна.
[ad id=“225664″]
Как обаче се е зародил въпросният израз? Защо казваме точно „камъче“, а не примерно монета?
Според повечето източници словосъчетанието се е появило от българска народна приказка за Хитър Петър.
В нея се разказва, как веднъж дядо владика бил на посещение в селото на популярния зевзек. Там чорбаджиите се оплакали от Хитър Петър, че много говори и обикновено ги засяга с пиперливия си език. Тогава владиката посъветвал хитреца да си сложи камъче в устата и когато реши да говори да го задържи под езика си, докато намерението му премине. Хитър Петър послушал съвета.
След малко обаче, владиката станал обект на шега от страна на местно чорбаджийско дете. Хитър Петър бил наблизо, не се стърпял и попитал: „Сега да изплюя ли камъчето?“.
Приказката има и други варианти, но в общи линии смисълът е същият.
Дали наистина оттам идва и въпросният израз?
[ad id=“263680″]
