Пандемиите на Земята – мерките и начина на справяне

Скъпа Алена!

Надявам се, че сте доволна от новините за разхлабването на мерките и начина, по който страната ни и Европа се справят с пандемията. Вярвам, че сте изпълнена с вяра и оптимизъм, че този вирус е възможно да остане далечен спомен само след няколко месеца. Толкова изчерпателни и интересни отговори получих от Вас, че имам теми за размисъл за години напред. Пандемията ясно показва, че Земята е планета с ниско ниво на развитие. След като здравните системи на държави като САЩ, Великобритания, Франция се оказаха неподготвени не е чудно, че и занапред е възможно да се окажем в подобни ситуации. Много е интересна темата за пандемиите на Земята в майския брой и чакам с нетърпение продължението в юнския.

Алена отговаря:

От една страна съм доволна, от друга, имам своите притеснения. Да, наистина е време мерките да не бъдат така строги след два месеца извънредно положение. Но то не беше както в другите държави с пълни забрани, които у нас позволиха на хората все пак да общуват, да пазаруват, да не се чувстват затворници в домовете си, изпращайки есемес за всяко свое излизане от дома и за прибирането си, с точна информация къде и защо отиват. Чухме по телевизията за тези крайни мерки, по крайни от при военно положение съпроводени с тежки наказания. Повярвах докрай на чутото едва когато мои приятели от най-пострадалите европейските държави го потвърдиха. Представете си тази ситуация, но в България – да изпращаш есемес, че излизаш, защо излизаш и втори есемес в момента на прибирането си, след което неочаквана проверка на полицията установява дали не лъжеш. Мамиш ли – глоба, и за разлика от България в държавите, към които сме се приобщили няма как да изтарикатееш и да не си платиш глобата. У нас обичайно е наопаки. Тръгваме силно, но уплахът ни бързо минава, след като хората не падат и не мрат по улиците и задръжките падат, играта как да надхитрим властта и да Ги прецакаме започва. Нямаше задръжки по време на пътуванията около празниците през май. Няма и сега спазване на елементарните изисквания, които да не позволят разпространение на вируса. Гледам хората в заведението пред Военната телевизия на „Раковски“ и по „Витошка“, ако има начин един върху друг ще седнат само, за да покажат колко не им пука за някакъв си вирус. Те са млади, а той убива само възрастните, само „старите съчки“, както образно описа хората в зряла и по-голяма възраст един „човеколюбив“ поклонник на естествения подбор изявяващ се в настоящия си живот като лекар, вероятно последовател на експериментаторите в концентрационните лагери.

Народът се е юрнал като отвързано от „оковите на забраните“ добиче и си живее както преди заразата. Някои пък тръгнали за Франция сезонна работа да работят, защото имали кредити да изплащат. Дали в приоритетите на тези българи напълнили двата самолета за Франция кредитът не е на по-първо място от живота им? Знам, че не е така, но ако мине номера, на това упражнение сме майстори още от времето на социализъма. Други наши сънародници, сякаш някой им е платил за диверсията, слизат от самолета болни и бягат с таксита до родните си места. Ако ги попиташ защо са го направили оправданието им е готово и ще са прави за себе си хората. Нима не чухме с настъпването на ковида виден депутат, историк, социалист да твърди, че вирусът е само градска зараза, по селата не ходи. Нали е депутат, представителна извадка от народа, как да не повярваш и да не изхитруваш. Голяма работа, че ще има заразени, за тях държавата да му мисли, и щаба, и премиера… Да бъдем благодарни, че тези хора взеха нужните мерки много преди другите държави да се усетят, че вируса освен да разболява и убива.

Вярно, човечеството все още е на ниско ниво на развитие, само на 13-о при това едва от осем години и сме много далеч от бързото справяне с естествени или лабораторно предизвикани пандемии. Ако се надяваме на чудо и вярваме, че постоянно присъстващите около нас ино­планетяни ще унищожат вируса, защото са тук, за да ни помагат и спасяват от нашата глупост, ви уверявам, че това няма да се случи. Да, те са постоянно около нас и между нас и могат за часове да обезсилят вируса и приключат пандемията, но няма да го направят. Причината е проста и логична. Те ни предпазват от проблеми, от зарази, който идват от открития космос за които нямаме защита и знания как да се опазим, но няма да ни защитят от роден на Земята вирус. Човечеството съзрява и еволюира като само си учи уроците, а знанията понякога може и да ни бъдат подсказани. Ако някой по-развит от нас ни спасяваше от всяка голяма опасност досега човечеството да се беше изродило и загубило шанса си да оцелее и се влее в общността на планетарните култури след два века. С тази и с всички предстоящи пандемии, някои от които значимо ще намалят земното население сами сме длъжни да се справим.

В най-позитивния вариант на развитието на пандемията тя трябва да приключи през август и този коронавирус да стане част от нашето битие и тяло спохождайки ни всяка година като сезонен грип. По-леко ще го преболедуват хората, които се ваксинират, а това в България е проблем с тези два-три процента наши сънародници поставящи си противогрипна ваксина. Другите са във властта на самомнението, че ваксините са измама, че са фармацевтична измислица за пари, дори че ни зомбират. Може да има и измами в тази индустрия. „Опасно лекарство“ на Артър Хейли, винаги актуална книга, също описва такива факти, но не във всичко е правилно да търсим само негативите и да реагираме с отрицание. Ето защо е време жителите на планетата Земя да свикнат с едно „ново“, но старо нормално съществуване – да поддържат лична хигиена, да спазват защитните правила при социално общуване, да не забравят, че без маска на лицето е удобно, но ако срещу тях върви заразен с вирус човек, дори и да е сезонния защита срещу заразата няма. Това, което се иска е нищо в сравнение с надмогването на болестта и връщането към спокойствието и здравето в живота ни.

Автор: Светлана Тилкова – Алена