През XVI век ползвали копъра като съставка на любовен елексир и за предпазване от черна магия

Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с набраздено кухо стъбло. Цветовете му са жълти. Плодовете са около 3-5 милиметра дълги, яйцевидни, двесеменни. Цъфти през през месеците юли и август.

В България копърът се среща като диворастящо растение само в южната част на крайбрежието на Черно море и край река Дунав, а се отглежда из цялата страна.

За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

Освен с кулинарните си качества, копърът е ценен и като билка.

Още древните римляни считали, че той има чудодейна сила. Елините пък демонстрирали благосъстояние, горейки ароматно масло от копър. В древен Вавилон отглеждали растението с лечебна цел. В Европа копърът е на почит от IX век. Особена популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня. Тогава го използвали като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и при предпазване от черна магия.

Копърът действа газогонно, потискащо централната нервна система. Също така има успокояващо до сънотворно действие.Лечебният ефект на копъра се дължи основно на съдържащото се в него етерично масло. Установена е и спазмолитична активност, пикочогонно и противоглистно действие. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.

Помага при следните случаи:

• при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове;

• стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите;

• отхрачващо средство при бронхити и коклюш;

• при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина;

• като нервоуспокояващо средство, найй-вече при кърмачета;

• плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица.

• плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане.

За вътрешно приложение се препоръчва: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Семето на копъра може да се използва при: колики, действа успокоително, сънотворно, подтиска централната нервна система. Добро лактогонно средство.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици счукани плодчета киснат 10 минути в 250 грама вода, подслажда се и се дава по 1-2 лъжички след кърмене.