Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.
[ad id=“225664″]
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
[ad id=“263680″]
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.
Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
[ad id=“236993″]
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
[ad id=“236999″]
Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
[ad id=“237001″]
Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали „О свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.
[ad id=“238430″]
Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.
