Николай Станчев е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) от 2024 г.

От 2020 г. той е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Дженерали Застраховане“ АД.

Г-н Станчев има бакалавърска степен от Университета за национално и световно стопанство, специалност Счетоводство и контрол. През 2007 г. придобива професионално ниво, специалност Счетоводство от Association of Chartered Certified Accountants (ACCA). Член е на организацията от август 2014 г. През 2012 г. получава и магистърска степен от Университет за национално и световно стопанство, специалност Застраховане и социално дело със специализация Застраховане. Има и сертификат по застраховане от Chartered Insurance Institute (CII).

Г-н Станчев, в последните седмици има доста сътресения на застрахователния пазар в България. КФН отне лиценза на „ДаллБогг: Живот и здраве“, има протести на превозвачи и мотоциклетисти. Таксиметровите шофьори също се оплакват от цените на полиците. В добро здраве ли е секторът в годината на еврото?

Въпреки сериозните предизвикателства секторът е в добро здраве и има огромен потенциал за развитие и за поддържане или дори за заместване на редица държавни социални политики. За съжаление, поради големия дял на бизнеса с автомобилното застраховане и поради задължителния характер на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обществото и медиите свързват застраховането най-вече с нея и с недотам етични практики на някои участници на пазара по тази бизнес линия. В резултат – както застраховането, така и цялото ни общество пропуска положителния ефект върху икономиката и домакинствата, който би имал един по-развит застрахователен пазар в области като защита от природните бедствия, защита от загуба на доход, пенсионно и здравно осигуряване.

Пазарните данни показват, че секторът отбелязва стабилен растеж всяка година, включително в годините на пандемията, когато обществената необходимост извади на преден план медицинското застраховане и асистанс застраховките при пътуване. Само по линия на медицинско застраховане в момента имаме над 600 000 застраховани лица.

Важно е да отбележим и сериозния ръст при имущественото и в селскостопанското застраховане. Зачестяващите природни бедствия и паралелната много активна информационна кампания на Асоциацията на българските застрахователи видимо променят нагласата на хората към защита на имотите им. Все по-голям е делът на собствениците на жилища, които решават да ги застраховат, а не да разчитат на помощ от държавата при бедствие. Все повече са хората, които осъзнават, че застрахователното обезщетение, а не социалната помощ, ще ги подкрепят да си възстановят загубите. А загубите са все по-големи. През 2025 г., например, по линия на имуществено застраховане, застрахователите са изплатили близо 180 милиона евро, или 2.5 пъти повече обезщетения отколкото през 2024 г.  В същото време, национално представително проучване, което проведохме през месец май тази година, показва, че над 80% от анкетираните, които са получили застрахователно обезщетение, са доволни от размера му.

Ако говорим за цените на полиците и поскъпването им, което се забелязва основно при „Гражданска отговорност“, има обществени обвинения към еврото. Но в превалутирането ли е наистина проблемът или става въпрос за пазарни процеси? Защо хората забелязват поскъпване спрямо година по-рано и ще стават ли цените още по-високи?

Първо, нека посоча, че цените на застраховките не се влияят от вида валута, в която са издадени. Те се определят от фактори като честота на щетите, размера на изплащаните обезщетения и други икономически и финансови показатели, а не от това дали сумите са посочени в левове или в евро.

Разбираемо е, че обществото е чувствително по темата за застраховка „Гражданска отговорност“. Именно затова разговорът по нея трябва да се води на базата на обективни данни, какъвто призив отправи наскоро АБЗ.

А тези данни не подкрепят разпространените твърдения за високи цени на полицата. По информация от Гаранционния фонд, за последните пет години застраховката практически не поскъпва за масовите леки автомобили. През 2021 г. средната цена е 134.7 евро, а за м. май 2026 е 135.6 евро, тоест на практика са еднакви. Динамиката от 2022 г. е в посока надолу – 124.6 евро е през 2024 г. и 128.9 евро през 2025 г. За същия този период компонентите на обезщетенията, които покрива „Гражданска отговорност“ са се повишили по следния начин (по официални данни на НСИ): цени на автомобили – със 17%, цени на резервни части – с 25%, цени на авторемонтни услуги – със 105%; цени на различни медицински дейности – между 20 и 45%.

Заедно с това, почти двойно нарастват обезщетенията за смърт, трайна нетрудоспособност и загуба на доход. Нека споменем и увеличението на разходите на застрахователите за възстановяване на пътна инфраструктура, които съпътстват почти всяка щета, причинена от по-тежко МПС. Само през миналата година изплатените обезщетения по ГОА от застрахователите са нараснали с 31%, докато премийният им приход – само с 3% (по данни на КФН).

Важно е обаче да се прави разграничение между общата картина на пазара и отделни категории превозни средства. При тежкотоварните автомобили, например, през последните месеци действително се наблюдава по-съществено увеличение на цените – около 30%. То се дължи на значително по-високата щетимост и по-големия размер на обезщетенията при тази категория, както и на отпадането от пазара на застраховател, който в продължение на години поддържаше цени под икономически обоснованите равнища („Далл Богг: Живот и здраве“ – бел. ред.). При мотоциклетите също има специфични особености. По данни на КФН, през 2023 и 2024 г. над 80% от полиците с разсрочено плащане са били с две или повече неплатени вноски, което води до значително разминаване между начисления и реално събрания премиен приход. И в двата случая става дума за специфични пазарни фактори, а не за последица от въвеждането на еврото.

Затова не очаквам приемането на еврото само по себе си да доведе до повишаване на цените. Както и досега, те ще продължат да се определят от риска, размера на обезщетенията и пазарните условия, а не от валутата, в която са изразени.

Ако гледаме дългосрочно, еврото ще донесе ли ползи на компаниите в сектора, на клиентите? Какви?

Без да се впускам в изброяване на ползите за всеки един бизнес и домакинство в България от това, че успяхме да преминем в клуба на богатите и стабилни икономики, ще се спра на няколко конкретни благоприятни ефекта за сектора на финансовите услуги и за застрахователите в частност. Падането на валутните бариери към Европа намалява транзакционните разходи, премахва валутния риск в портфейла и създава по-голяма дългосрочна предвидимост и стабилност на инвестициите в инструменти, деноминирани в евро. Това има положителен ефект върху оценката на активите ни и съответно – върху капиталовите изисквания.

За клиентите самото преминаване към евро беше напълно плавно и без никакви сътресения или увеличения на цените. В дългосрочен план очакваме намаляването на разходите за инвестиции във финансови инструменти, деноминирани в евро, да обогати и разнообрази животозастрахователния пазар. Но най-вече – очакваме повишаване на доверието на клиентите в стабилността и доходоносната на дългосрочните животозастраховки.

Относно казуса с „ДаллБогг: Живот и здраве“, как, според Вас, се стигна до него – като че ли неусетно и незабелязано дълги години? Председателят на КФН директно каза, че това е „пирамидална структура“ с 280 млн. евро „недостатъчност“ при резервите и че този застраховател е застрашавал целия сектор.

От гледна точка на Асоциацията, има три принципни аспекта. Първият е равнопоставеността между всички участници на пазара. Застрахователната дейност е силно регулирана и всички дружества трябва да изпълняват едни и същи изисквания за капиталова адекватност, резерви и платежоспособност. Ако тези правила не се спазват, това създава неравнопоставена конкурентна среда и поставя в неблагоприятно положение компаниите, които коректно изпълняват всички нормативни изисквания.

Вторият аспект е финансовата стабилност на целия застрахователен сектор. Именно затова европейската рамка „Платежоспособност II“ съдържа строги изисквания за капитал и резерви – за да се гарантира, че всяко дружество разполага с достатъчно средства да изпълнява задълженията си към своите клиенти дори при неблагоприятно развитие. Когато регулаторът установи, че тези изисквания не са изпълнени, той е длъжен да предприеме предвидените в закона мерки. Според публично оповестената информация, КФН е мотивирала решението си с установена значителна недостатъчност на капитала и резервите, неизпълнение на надзорни мерки и други сериозни нарушения на нормативната рамка.

Третият аспект е доверието в целия застрахователен пазар. Когато възникне проблем с едно дружество, негативният ефект често се пренася върху репутацията на целия сектор, въпреки че останалите компании изпълняват нормативните изисквания и работят при съвсем различни показатели за финансова стабилност. Именно затова е важно надзорната рамка не само да съществува, но и да се прилага последователно и еднакво спрямо всички участници на пазара.

Обсъждат ли се предложения за реформи, чрез които в бъдеще да се избегнат подобни казуси? Има ли нужда от по-стриктен надзор и нормативни промени?

Финансовата стабилност на целия застрахователен сектор в Европейското икономическо пространство се регулира от единен акт, приложим по един и същ начин в цяла Европа – „Платежоспособност II“. Всеки застраховател и всеки надзорен орган от Исландия до Кипър трябва да съблюдават едни и същи изисквания и това би трябвало да гарантира липса на фалити в сектора. Въпреки това фалити на застрахователи има във всички европейски държави – по няколко всяка година, било то заради неправилни управленски решения, или в пропуски в надзора. Затова, според мен, въпросът не е в липсата на нормативна рамка. Правилата съществуват и няма нито необходимост, нито реална възможност, България да създава различен режим от европейския.

По-важното е тези правила да се прилагат последователно и еднакво спрямо всички участници на пазара. Именно затова смятам, че новото ръководство на КФН, което встъпи в длъжност преди около година, даде положителен сигнал, че правилата ще важат еднакво за всички. Това е изключително важно както за коректните участници на пазара, така и за потребителите. Застрахователният сектор подкрепя всяка мярка, която води до по-ефективен надзор, равнопоставеност между дружествата и по-голяма стабилност на пазара.

Има ли от какво да се притесняват застрахованите лица, клиенти на този застраховател? Техните полици валидни ли са? Ще се справи ли Гаранционният фонд?

Всички полици на „ДаллБогг: Живот и здраве“ продължават да бъдат валидни до тяхното изтичане или до обявяване на дружеството в несъстоятелност. Разбира се, всеки клиент е в правото си да се прехвърли при друг застраховател, особено по застраховки, които не са обезпечени от Гаранционния фонд.

Все пак, преобладаващата част на полиците на дружеството са по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Добрата новина за всички пострадали лица в ПТП от клиент на „ДаллБогг: Живот и здраве“ е, че техните обезщетения са гарантирани. Ако се окаже, че дружеството не е в състояние да ги изплати, то Гаранционният фонд ще ги поеме.

Всъщност, чисто имиджово, очаквате ли щети за сектора? През 2018 г. фалира „Олимпик“, може ли да се направи аналогия по отношение на ефекта върху стимула на хората да се застраховат?

Наистина има доста сходства – и двете дружества навлязоха агресивно на пазара на застраховка „Гражданска отговорност“. Това е изключително конкурентен пазар с много ниски маржове и те заложиха на бързо завоюване на пазарен дял чрез много ниски цени. И в двата случая този модел завърши с излизане на дружеството от пазара. За съжаление, подобни ситуации не засягат само конкретното дружество. Застраховка „Гражданска отговорност“ е най-масовият застрахователен продукт и формира над една трета от общия застрахователен пазар в България. Когато възникне проблем с компания, която има значително присъствие в този сегмент, това неизбежно се отразява върху възприятията за целия сектор. Репутацията и доверието се изграждат трудно, но могат да бъдат накърнени много бързо. След подобни случаи са необходими години последователна работа, за да бъдат възстановени.

Не можем да подминем вечната тема – „Бонус-Малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Системата пак беше отложена – защо? Кои са тези големи проблеми, които вече две десетилетия не могат да бъдат разрешение, за да се въведе новият модел и можете ли да начертаете някакъв реалистичен хоризонт за въвеждането ѝ.

Историята на въвеждането на система „Бонус-Малус“ у нас е толкова дълга, че вероятно обществото вече се е изморило да слуша за нея. Ако трябва да обобщя – застрахователният сектор последователно подкрепя нейното въвеждане. Основната причина е, че тя създава по-справедлива връзка между риска и цената на застраховката. Така собствениците на превозни средства, които не причиняват щети, няма да поемат в същата степен тежестта на риска, създаван от тези, които системно причиняват пътнотранспортни произшествия.

В крайна сметка целта не е само по-справедливо определяне на цената, а и повече хора да бъдат мотивирани да шофират отговорно. Ако това се случи, всички печелят.

Защо всъщност все не се случва тази система? Досега основният проблем беше в самата концепция. Предишният модел предвиждаше системата да бъде базирана на поведението на водачите. На тази основа през 2018 г. КФН предложи наредба как да работи системата, но тя срещна много сериозен обществен отпор и не беше приета.

С измененията в Кодекса за застраховането от 2025 г. логиката беше променена. Системата вече ще се базира не на нарушенията на водачите, а на историята на виновно причинените щети от съответното моторно превозно средство. Това е по-практичен подход, защото стъпва върху застрахователната история и върху реално причинените щети.

КФН предложи за обществено обсъждане необходимите изменения в подзаконовата нормативна уредба – както по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, така и по отношение на информацията, която се поддържа в системата на Гаранционния фонд. Към момента се очаква окончателното приемане на тези промени от Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията. След това ще може да започне адаптирането на информационните системи на застрахователите и практическото въвеждане на системата.

Ако нормативната рамка бъде финализирана в близките месеци, реалистично е системата „Бонус-Малус“ да започне да функционира в началото на 2027 г.

От финансова гледна точка, как оценявате изминалата 2025 г. и първите месеци на 2026 г.? Кои тенденции на пазара бихте отличили като най-съществените за неговото развитие?

Като цяло наблюдаваме стабилни ръстове на застрахователните премии.

Последната публична информация, която имаме, е за 2025. За този период се наблюдава ръст с 12% в сравнение със същия период на 2024 г.

Животозастраховането през  2025 расте с 11%, като този ръст се дължи на здравното застраховане (23%), докато ръстът на чистото животозастраховане е по-ниско (9%).

Общото застраховане расте с 12% през 2025 г., като това се дължи основно на „Каско“ (15%) и имуществено застраховане (24%). За „Каско“ това не е изненадващо и е тенденция през последните години, тъй като стойността на автомобилите се покачва, но дори без покачване на тарифните числа, застрахователната премия расте. Също така през 2025 г. се наблюдава много висок ръст при продажбите на нови автомобили (15%).

Автомобилното застраховане все още е с много по-голям дял (69%) в общия пазарен портфейл. От една страна, това се дължи на факта, че ГОА е задължителна, а останалите масови застраховки нямат задължителен характер. От друга страна, автомобилният парк в България се подменя и проникването на застраховката „Каско“ при новите автомобили е много голямо. Разбира се, най-важната причина е все още ниското проникване в застраховките Домашно имущество, земеделско имущество, застраховки на имущество на малки средни предприятия.

Здравното застраховане, което в България са основно застраховки, сключвани от работодателите в полза на служителите на предприятия, също бележи значителен ръст – с 23% през 2025 г. в сравнение със същия период за 2024 г. Това почти изцяло се дължи на рязкото покачване на цените на медицинските услуги, предоставяни от медицинските заведения. Продължава голямото покачване на медицинските услуги, особено т.нар. доболнична помощ – това са медицинските услуги, като ЯМР, скенер, всички прегледи при лекари и т.н.

Какви са Вашите основни прогнози за развитието на застрахователния пазар в следващата година?

Настоящите предизвикателства пред обществото, на които застраховането е естествен отговор, са климатични промени, киберсигурност и застаряване на обществото и недостиг в пенсионните системи.

У нас, като че ли, климатичните промени и зачестяващите природни бедствия са най-належащия проблем за потребителите и вече забелязваме повишен интерес за имуществено застраховане, който очакваме да се поддържа и занапред. Но тръгваме от много ниска база и за да бъдат наистина мнозинството от домовете защитени със застраховка или някакъв друг механизъм, е важно и държавата да предприеме политики за стимулиране на ползването на застраховки, която да е в комбинация и с последователна политика за превенция. Нашият сектор с готовност би партнирал на институциите и с експертиза, и с други ресурси.

Дори в момента в Асоциацията на българските застрахователи се работи по проект за оценка на риска от бедствия и препоръчителни мерки за превенция за различни общини. При значителен импулс в имущественото застраховане нашият бизнес би могъл да задели сериозен капацитет в помощ на предпазването от твърде големи разрушения при природни бедствия.

Докъде е секторът с дигитализацията и прилагането на новите регулаторни изисквания, като например Регламентът за дигиталната оперативна устойчивост (DORA)?

Прилагането на новите регулаторни изисквания, които идват по европейска линия, е трудна и най-вече много скъпа задача за всеки застраховател, особено за по-малките. Но по отношение на дигиталната оперативна устойчивост не могат да се правят компромиси и всеки застраховател подхожда изключително отговорно към ангажиментите си за защита на системите си и данните, които са му поверени от клиентите.

Съвсем по друг начин стои въпросът за българската нормативна уредба, която урежда дигиталното клиентско изживяване в застраховането. Фактически такава уредба не съществува и това е пречка пред ефективното сключване и обслужване на застраховки дигитално по някои бизнес линии, като Гражданска отговорност, например. Смятаме, че моментът отдавна е назрял и сме напълно готови да преминем в 21-ви век в обслужването на клиентите и разчитаме институциите да имат чуваемост по отношение на предложенията ни за осъвременяване на Кодекса за застраховане и премахване на пречките за дигитализация на сектора.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg