Задължителна по закон, непрозрачна по цена и несправедлива по модел – така различни участници в движението по пътищата описват застраховката „Гражданска отговорност“ в България. Докато мотористи, международни превозвачи и таксиметрови шофьори сигнализират за значителен ръст на премиите – с между 80 и над 200%, институциите говорят за пазарно равновесие, инфлационен натиск и последствия от дъмпинг.

Между двата лагера стои въпросът по какъв точно механизъм се определя цената на задължителна застраховка в България и кой реално я контролира?

От тихото недоволство до протестите

Проблемът с „Гражданска отговорност“ не избухна внезапно. Той се натрупваше на пластове, в продължение на месеци, при различните транспортни сектори, след което излезе на повърхността.

На 28 април Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че ще проверява как се формират цените на „Гражданска отговорност“, след сигнали и публикации за необосновано увеличение. В съобщението регулаторът посочи, че ще бъдат проверени решенията на съветите на директорите на застрахователните дружества, предлагащи тази застраховка, „както и техническите обосновки за увеличението, където има такова“.

Успоредно с това Комисията за защита на конкуренцията обяви самосезиране по темата.

Мотористите

Последният протест на мотористите, който се проведе на 19 юни, не дойде изненадващо. Недоволството в мотообщността тлееше от началото на пролетния сезон, когато според председателя на клуб „Джентълмени“ Красимир Пъргов, застрахователните цени рязко са се повишили, а едновременно с това застрахователите отнемат на мотористите правото да плащат застраховката разсрочено – т.е. да сключат годишна полица и да я погасяват на вноски.

Друг момент, който запали недоволството на мотористите, е невъзможността за сключването на сезонна „Гражданска отговорност“, т.е. във времето на активния сезон за тях. Въпреки че такава възможност вече съществува в Кодекса за застраховане, по думите на Пъргов, на практика тя не се предлага от компаниите на пазара.

Проблемът е, че нормата е формулирана като „възможност“, а не като задължение за застрахователите да я предлагат.

В момента аз, ако искам, би трябвало да мога да сключа застраховка за 30 дни, за 40, за 60, за 90, за колкото искам, като минимумът е 30, само че никой не го предлага това на пазара“, казва Пъргов пред Economic.bg.

Важно е да уточним, че към момента на написване и публикуване на материала, кредитни калкулатори вече показват възможност за сезонна ГО и то не само за мотористи, но и за целия сектор.

На фона на нормативните парадокси мотористите оспорват и официалната статистика за самото поскъпване. Красимир Пъргов е категоричен, че данните на КФН за средно увеличение с 10 – 13% не отразяват реалността, пред която са изправени потребителите.

Разполагаме със стотици полици, където застраховката от 200 – 230 лева отива на 115 – 120 евро. Колко процента е това? А те казват 10 – 13%“, коментира Пъргов пред Economic.bg.

Бел. ред.: Според цитираните по-горе от Пъргов числа и на база изчисления на Economic.bg, увеличението реално е само около 12 – 13%.

Освен покачването на цената, той дава примери за ценови аномалии, които, според него, поставят под въпрос актюерската логика – застраховката за малък мотопед с обем на двигателя 50 кубика достига 117 евро, докато тази за тежък мотор с двигател 1600 кубика е 115 евро. Именно тази непрозрачност провокира едно от основните искания в меморандума на мото общността до премиера: пълно разкриване на методиката за ценообразуване и преразглеждане на рисковия профил.

Какво показват данните от застрахователните калкулатори

За да се очертае актуалната пазарна картина, екипът ни направи моментна снимка на офертите в онлайн калкулаторите за сектора към края на юни 2026 г. Важно е да уточним, че към момента на написване и публикуване на материала кредитни калкулатори вече показват възможност за сезонна ГО, и то не само за мотористи, но и за целия автомобилен сектор.

За да бъдат офертите максимално съпоставими, в калкулатора бяха въведени параметри за два типа двуколесни превозни средства, регистрирани в София-град на името на 35-годишно физическо лице за лично ползване – малък мотопед с обем на двигателя 50 куб. см и по-мощен мотоциклет с обем от 350 куб. см. Като година на първа регистрация и за двете машини е заложена 2003 г.

Според справката, 5 компании предлагат 30-дневна полица. Най-ниска е цената на „Уника“, като е еднаква за мотопеда и за мотоциклета – 33.40 евро. Същата тенденция за фиксирана цена без значение от кубатурата се наблюдава и при други две дружества, предлагащи краткосрочно покритие. ОЗК оферира месечна защита за 36.45 евро, а при „Бул Инс“ сумата е закована на 115 евро както за 50-кубиковата, така и за 350-кубиковата машина.

При останалите два застрахователя с опция за 30 дни обаче кубатурата вече оказва влияние върху крайната цена. При „Армеец“ месечната полица за мотопед излиза 48.59 евро, докато за по-мощния мотоциклет тя се покачва до 65.72 евро. Обратна и силно изразена динамика се отчита при „Дженерали“, където краткосрочната застраховка за малкия мотопед достига 239.27 евро, а за мотоциклета пада драстично до 46.96 евро.

Две са компаниите, които предлагат годишна ГО – това са ДЗИ и „Булстрад“. Минималната цена за целогодишно покритие се осигурява от ДЗИ, като за мотопед тя възлиза на 108.63 евро, а за мотоциклет се покачва до 157.13 евро. На другия полюс е „Булстрад“, където цената за една година достига съответно 638.47 евро за по-ниската кубатура и 743.78 евро за по-мощната машина.

„Булстрад“ е и единствената компания, която предлага възможност за разсрочено плащане – на 2 или 4 вноски. При мотопеда собственикът може да плати на двa пъти (общо 651.03 евро) или на четири (общо 663.76 евро). За мотоциклета схемата предвижда общо 758.45 евро при две вноски и 773.28 евро, ако сумата се раздели на четири за годината.

При „Лев Инс“ системата отбелязва, че изобщо не се предлага плащане на вноски, включително и еднократно такова.

Три компании – „Алианц“, „Групама“ и „Евроинс“ – не показват автоматични суми онлайн. За да се задейства ценообразуването при тях, платформите изрично указват, че потребителят трябва да изпрати допълнителна информация за конкретния регистрационен номер и точното предназначение на превозното средство на посочен имейл адрес.

Институциите отвръщат: Инфлация, дъмпинг и неплатени вноски

От другата страна на масата, регулаторът и застрахователният бранш представят коренно различна картина, базирана на финансови дефицити и пазарни корекции. Дебатът достигна своята кулминация по време на заседание на парламентарната Комисия по икономика на 16 юни, където за първи път публично бяха сблъскани позициите на всички заинтересовани страни.

Председателят на КФН, Васил Големански, потвърди, че проблем с цените има и той е ескалирал в началото на април. Той отчете, че след намесата на Комисията застрахователите са били убедени да възстановят опцията за разсрочено плащане, въпреки че това е извън преките правомощия на надзора. Големански очерта три основни фактора, довели до ценовия скок:

• Ръст на щетите и инфлация: Средната щета през 2025 г. е нараснала с над 30% спрямо предходната година, водена от по-високите обезщетения за телесни увреждания и неимуществени вреди. Паралелно с това, разходите за ремонт и поддръжка са скочили със 110% за периода 2019 – 2026 г., като часовата ставка в сервизите се е повишила от 8 лева на 7 евро. Техническият недостиг (разликата между събрани премии и изплатени щети) за периода 2024 – 2025 г. достига 102%.
• Краят на ценовия дъмпинг: Отстраняването от пазара на застрахователя „ДаллБогг: Живот и здраве“ (чийто лиценз бе отнет поради липса на резерви) е премахнало дългогодишна ценова „котва“. Според КФН,  дружеството е продавало полици под себестойност, а след излизането му от пазара цените са започнали да се връщат към реалните си нива.
• Епидемията от прекратени полици: Това е основният аргумент на бранша. Около 90% от застраховките за мотори се сключват на разсрочено плащане, като над 80% от тях се прекратяват след плащането на втората вноска (с края на активния сезон).

Заместник-председателят на КФН, Пламен Данаилов, и председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Николай Станчев, представиха пред депутатите статистика, която, според тях, прави досегашния модел финансово неустойчив. Данните на КФН разкриват дисбаланс, породен от системното неизплащане на разсрочените вноски:

• За 2024 г.: От начислени 11.3 млн. евро премии са събрани едва 4.8 млн. евро (поради факта, че 82% от полиците са с неплатени вноски). В същото време предявените щети възлизат на 5.2 млн. евро – сума, която надвишава събрания приход. Към това се добавят и 158 хил. евро щети от незастраховани водачи.
• За 2023 г.: От начислени 9.6 млн. евро са реално събрани едва 2.9 млн. евро (при 83% неплатени вноски). Изплатените щети са 3.2 млн. евро, плюс още 80 хил. евро от инциденти с незастраховани лица.

През 2023 г. са платени едва 30% от цената на полиците. Коя стока, ако платите 30% от определената цена за цялата година, ще издържи?“, попита риторично Николай Станчев по време на комисията.

Той добави, че когато се калкулират и административните разходи, компаниите генерират чисти загуби в този сегмент.

Пламен Данаилов въведе в дискусията и допълнителен утежняващ фактор – българските мотопеди в чужбина. Според данните на надзора, значителен брой скутери и мотори с българска регистрация се управляват постоянно в Италия, където генерират висока щетимост, обезщетявана по местните стандарти от родните застрахователи. Тази теза бе оспорена от Красимир Пъргов, който припомни, че едно превозно средство не може да пребивава над година зад граница без задължителен технически преглед.

Въпреки че институциите се обединиха около необходимостта от реално въвеждане на сезонна застраховка, от АБЗ побързаха да охладят очакванията за драстично поевтиняване. Николай Станчев предупреди, че 6-месечна полица няма да струва наполовина на годишната.

Щетите, причинени от мотоциклетите, не са равномерно разпределени през годината, а са концентрирани в активния сезон. Затова реалистичната очаквана цена на сезонна застраховка би се движила около 80 – 85% от годишната“, обясни Станчев.

Обобщавайки институционалния дебат, омбудсманът Велислава Делчева постави точна диагноза на възникналото напрежение:

Основното ми притеснение е, че тази прозрачност и анализи не бяха дадени предварително. Това създаде възмущение сред хората“.

В опит да канализира недоволството в работещи решения, на 17 юни КФН официално обяви сформирането на широка работна група с участието на мото клубовете, АБЗ и МВР. Нейната задача е в най-кратки срокове да изготви нормативните промени, които да превърнат сезонната застраховка от мъртва буква в закона в реален пазарен продукт.

Превозвачите

За тежкотоварния транспортен сектор кризата с „Гражданската отговорност“ ударя по-различно и по-внезапно, споделят превозвачите в интервюта за Economic.bg. По техни думи, до края на март 2026 г. пазарът е функционирал относително нормално, макар и при висока концентрация – само няколко компании държат голям пазарен дял при влекачите, тъй като останалите предлагат твърде високи цени, които на практика отказват превозвачите да сключат „Гражданска отговорност“ при тях. След април ситуацията се променя.

До края на март колегите сключваха застраховки на нива от порядъка на 1 500 до 1 700 евро за влекач. След началото на април, когато беше изхвърлен от пазара един от играчите, няколко дни имаше затишие – не се сключваха застраховки. После вече застраховките бяха от порядъка на 3 000 – 3 500 евро, а имаше оферти за 4 500 до 7 000 евро. В най-добрия случай увеличението беше двойно“, разказва Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи, пред Economic.bg.

Димитър Димитров, изпълнителен директор на КАПБ, допълва:

Нещо, което съм чувал от колеги като най-висока цена, е 16 000 евро сега. Не знам какво правиш в подобна ситуация, когато обявят такава цена.“ Той обяснява механизма: до изваждането на „ДаллБогг: Живот и здраве“ от пазара, повечето активни застрахователи са предлагали близки цени.

Арабаджиев директно критикува КФН. По думите му, превозвачите нееднократко са сезирали Комисията за проблемите с цените на ГО.

КФН се държи така, сякаш имат само задължение да пазят правата на застрахователните компании, а пък застрахованите са някъде в друга държава и не ги интересуват.“

Дали е дъмпинг, или не – регулаторът казва едно, но ми се ще да вярвам на друго, защото в други европейски държави има и по-ниски цени“, коментира Димитър Димитров от КАПБ.

По думите на Арабаджиев, въпреки изнесените данни, че „ДаллБогг“ са предлагали дъмпингови цени, по същото време и други застрахователи са държели близки до техните ценови предложения.

Защо ги сключваха, докато „ДаллБогг“ беше на пазара? Ами, защото пазарът се регулира сам. Понякога, когато някой има по-ниска цена, и другите трябва да сложат по-ниска цена, за да имат клиенти. Дъмпингова ли е била цената? Ако е била, къде беше КФН през тези години?“, риторично пита Арабаджиев.

Проблемът с рязкото поскъпване след излизането на „ДаллБогг“ от пазара не е просто ценови. Голяма част от превозвачите, застраховани при въпросния застраховател, са открили, че другите компании начисляват огромни премии заради натрупан малус. Изпълнителният директор на КАПБ разказва, че завишенията за минали щети – реални или не – няма как да не се прехвърлят към нов застраховател, без това да бъде отразено в крайната цена на „Гражданската отговорност“.

Председателят на Съюза на международните превозвачи посочва и още един проблем – никой не знае методологията на образуване на крайните цени. Според Арабаджиев, голяма част от компаниите умишлено използват неясни методологии и оферират отблъскващо високи суми, тъй като не разглеждат застраховането на камиони като привлекателен сегмент.

Ситуацията обаче се променя коренно при т.нар. кръстосани продажби. Превозвачите твърдят, че ако една фирма предложи да изнесе целия си застрахователен портфейл – включително „Каско“ на влекачите, имуществени застраховки и пенсионни фондове за служителите – към конкретен застраховател, непрозрачната методология изведнъж позволява цената на „Гражданската отговорност“ да спадне. Според превозвачите, именно тази практика доказва, че зад високите премии често стои не толкова реален актюерски риск, колкото скрит търговски натиск.

И двамата събеседници от сектора обръщат внимание на конкретен проблем – систематичните застрахователни измами в чужбина, особено в Южна Европа, влияят директно на цената на полиците в България.

Димитров посочва практиките в Южна Италия, където се съставят официални полицейски протоколи с невярно съдържание. Механизмът се изразява в идентифициране на български камион в дадена логистична база, след което – година или две по-късно – се завежда фиктивна претенция по системата „Зелена карта“, че влекачът е блъснал местен автомобил. Според Димитров, щетите по тези измами варират между 20 000 и 50 000 евро на случай, които българските дружества са задължени да изплатят.

Подобни практики се наблюдават и в Гърция, където контролните органи целенасочено се опитват да прехвърлят вината за инциденти върху българските водачи, възползвайки се от езиковата бариера и принуждавайки ги да подписват документи, чието съдържание не разбират.

Димитров предлага решение и чрез дипломатически канали.

Какво показват данните от застрахователните калкулатори

За да се проследи ситуацията при тежкотоварните автомобили, в калкулатора въведохме данните за седлови влекач над 20 тона с предназначение за международен транспорт, регистриран на юридическо лице в София-град.

Според справката, четири компании предлагат 30-дневни краткосрочни полици в този сегмент. Най-ниска е цената на ОЗК, която възлиза на 424.22 евро за месец. След нея се нарежда офертата на „Уника“ със стойност 640.88 евро. При „Дженерали“ премията за същия 30-дневен период достига 985.50 евро, а най-високата сума за краткосрочно покритие е отчетена при „Армеец“ – 1724.23 евро.

При едногодишните оферти с еднократно плащане се отчитат само две предложения, които очертават много широк ценови диапазон. Най-ниската генерирана цена за целогодишно покритие е на ДЗИ и възлиза на 4284.94 евро. На другия полюс е офертата на „Булстрад“, където стойността за същата едногодишна полица при изцяло еднократно плащане достига 31 604.35 евро.

Двете компании предлагат и разсрочени плащания на 2 или 4 вноски. При ДЗИ сумата е 4493.55 евро при плащане на две части и 4702.16 евро при разсрочване на четири вноски. Съответно при „Булстрад“ сумите са 32 233.29 евро при две вноски и 32 868.52 евро при четири.

Изцяло различен подход имат „Групама“ и „Лев Инс“, които не предлагат опция за еднократно плащане или за разделяне на две части. Техните оферти са налични единствено при разсрочване на четири вноски, като общата сума при „Лев Инс“ е 2292.70 евро, а при „Групама“ тя възлиза на 7729.14 евро.

Други три компании – „Алианц“, „Бул Инс“ и „Евроинс“ – не показват автоматични суми онлайн за седлови влекачи, осъществяващи международен транспорт. За да се получи конкретно ценово предложение, потребителят трябва да изпрати допълнителна информация с регистрационния номер и точното предназначение на превозното средство на посочен имейл адрес.

Схемата на БАЕЗ: временен щит, но не дългосрочно решение

На 9 юни Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията активира спешен механизъм чрез Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), с който държавата застава като гарант пред презастрахователите за тежкотоварния сектор. Схемата поставя таван на премията около 2 000 евро на влекач и ще действа до 1 юни 2027 г.

Механизмът е конструиран така, че БАЕЗ поема отговорност само когато щетимостта надхвърли между 120 и 150% от събраните премии – тоест извън обичайните нива. Рискът от нормална дейност остава изцяло за частния сектор. Непосредствен резултат бе появата на ЗД „Евроинс“ на пазара с максимална цена 1 998 евро.

И двамата представители на превозвачите оценяват схемата на БАЕЗ като полезна, но временна мярка.

Тя е обявена и като временна. Да се надяваме, че следващите месеци, докато действа тази временна мярка, ще има и постоянно решение“, казва Арабаджиев.

Той апелира за по-трайно решение по румънски модел – след одит от световна компания на застрахователния пазар, в Румъния е определена референтна цена за застраховка на влекач, а регулаторът е въвел механизъм за сключване при близки до референтната цени.

В Румъния, когато един превозвач иска да сключи „Гражданска отговорност“ и застрахователите му казват 3 000 евро, 3 500 евро – той сезира регулатора и регулаторът на лотариен принцип определя застраховател, задължен да сключи застраховка близо до референтната цена“, обяснява Арабаджиев.

Таксиметровите превози

Таксиметровите превозвачи се борят със същия проблем по отношение на задължената „Гражданска отговорност“ – високи цени и опасения, че ценообразуването е непрозрачно.

В началото на октомври 2024 г. абсолютно всички застрахователни компании в България вдигнаха едновременно цените на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Специално за колите, с които се осъществява таксиметров превоз, завишението беше между 200 и 1100%“, разказва пред Economic.bg Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат (НТС).

Този безпрецедентен скок провокира два големи протеста в края на 2024 г. Реакцията на институциите обаче остава ограничена до обещания за диалог. 

В самия бранш съществува разбиране за актюерската логика на застрахователите, но не и за начина, по който тя се прилага. Николай Джумаков, основател и председател на „Европейския център за развитие на таксиметровите политики“, признава обективния факт, че такситата генерират по-висок риск – те изминават между 150 и 600 км дневно, спрямо около 30 км за средния личен автомобил.

„По принцип разбирам логиката на застрахователите, но монетата има две страни“, посочва Джумаков пред Economic.bg. Той извежда на преден план проблема с липсата на индивидуален рисков профил.

Познавам хора с 20 – 30 години стаж зад волана без нито едно тежко произшествие по тяхна вина. Длъжни ли са те да плащат по-висока премия заради грешките на другите?“

Джумаков обръща внимание, че самото поскъпване може би не е непосилно като абсолютна стойност, ако се разбие на месеци. Проблемът е в липсата на обосновка и в кумулативния ефект върху шофьорите, които вече поемат над 30 различни разходни пера – от гориво и сервиз до автокаско и застраховка на местата.

И Цветков, и Джумаков се обединяват около фундаменталния дефект на българския застрахователен модел – системата наказва автомобила („ламарината“), а не оценява поведението на конкретния водач.

Стигаме до абсурдна ситуация – водач заплаща 1500 евро „Гражданска отговорност“ за таксиметровия си автомобил, а за собствения си личен автомобил същият този човек плаща 150 евро. Меко казано несправедливо, защото поведението му на пътя е идентично“, възмущава се Красимир Цветков.

Цветков хвърля светлина и върху един скрит конфликт на интереси вътре в самия сектор. Според него, зад публичното недоволство на големите таксиметрови компании често стои чисто финансов интерес, тъй като те самите действат като застрахователни брокери.

За да се излезе от тази ситуация, двамата предлагат различни, но допълващи се решения. Николай Джумаков лансира идеята за създаване на комбиниран продукт – „Гражданска отговорност, Каско и медицинска застраховка в едно“. Аргументът му е чисто социален – при тежко ПТП разходите за лечението им остават за сметка на болниците. Подобна комплексна полица, обвързана с водача, би решила този проблем.

НТС настоява за серия от радикални мерки – незабавна проверка за картелни практики, мораториум върху цените до приключването ѝ, независим одит на действията на КФН и отпадане на задължителния характер на полицата за автомобили, когато не са в движение.

Какво показват данните от застрахователните калкулатори

За да се проследи ситуацията при автомобилите, използвани за таксиметрови превози, в калкулатора са въведени параметри за лек автомобил с обем на двигателя 2000 куб. см, първа регистрация през 2003 г. и територия на управление в София-град. Справката е направена паралелно за два различни профила на собственост – 35-годишно физическо лице и юридическо лице.

Този двоен подход е необходим заради спецификата на таксиметровия сектор в България, който оперира основно през два модела. При първия (т.нар. франчайз) огромна част от колите реално са собственост на самите шофьори като физически лица (или на техни лични микрофирми), които използват личните си автомобили за дейността, като плащат такса на големите брандове за ползване на техните ефири, диспечерски центрове и лого. Вторият модел е арендата, при който големите таксиметрови компании (юридически лица) притежават корпоративни автопаркове, които застраховат групово и отдават под наем на водачите.

Справката показва съвпадение на генерираните оферти и при двата профила. Всички цени, условия и възможности за разсрочване са напълно идентични до евроцент, независимо дали собственикът на таксито е юридическо лице или конкретно физическо лице

В сегмента на краткосрочните, 30-дневни полици предлагат 4 компании. Най-ниска е тарифата на „Уника“ – 34.30 евро за месец. След нея се нареждат „Дженерали“ с цена от 46.29 евро и „ОЗК Застраховане“ с 59.18 евро. Най-високата стойност за месечна застраховка в калкулатора е тази на „Армеец“, която достига 183.84 евро. 

При годишните полици се открояват офертите на три компании, като тук вече са налични и различни схеми на плащане. ДЗИ предлага еднократно плащане на стойност 551.07 евро, като сумата нараства минимално при разсрочване – 554.82 евро при две вноски и 558.53 евро при четири. Значително по-високи са тарифите на „Булстрад“, където годишната премия при еднократно плащане е 1550.86 евро, а при разсрочване достига съответно 1566.15 евро за две вноски и 1581.45 евро за четири. 

Изцяло различен модел прилага „ЛевИнс“ – дружеството не позволява нито еднократно плащане, нито разделяне на сумата на две части. Единствената активна възможност при тях е полицата да се плати на четири вноски, като общата годишна сума в този случай възлиза на 497.39 евро.

Въпреки че фигурира в системата, „Групама“ не предлага оферти за таксиметрови автомобили. Компаниите „Алианц“, „БулИнс“ и „Евроинс“ също не генерират директни цени онлайн, като при тях се изисква изпращане на имейл за получаване на индивидуална оферта от застрахователя.

КФН и АБЗ: данните, позицията и пътят напред

Излизането на „ДаллБогг“ от пазара е ключово за разбирането на ценовата динамика.

Продаването на дъмпинг дълго време доведе до декапитализация на застрахователя и в крайна сметка се стигна до отнемане на лиценза. Ние спряхме продажбата на 2 април. Това обаче играе ролята на котва на пазара – другите на пазара се съобразяват с тази ниска цена и после махалото тръгна, подмина и стигна до другия край. Нашата роля беше да го върнем в равновесна стойност спрямо инфлацията“, заяви Големански на заседанието на Комисията по икономика.

Резултатите от проверката са изпратени по компетентност на КЗК, за да прецени дали има картелно споразумение.

По-скоро ролята на спусък е изваждането на дъмпинговия застраховател от пазара. Но ние не сме компетентен орган по темата“, уточни Данаилов.

В официална позиция от 19 юни 2026 г. Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) призовава дебатът за „Гражданската отговорност“ да се води на базата на обективни данни, като подчертава, че актуалната ценова динамика е пазарна необходимост за гарантиране на финансовата стабилност на сектора.

Според статистиката на Гаранционния фонд, средната цена на полицата за леки автомобили през май 2026 г. е 135.6 евро – ниво, съпоставимо с това от 2021 г. (134.7 евро). За общия пазар (всички категории) средната цена през май 2026 г. е 160.4 евро, което е идентично с нивото от 2021 г. (160.5 евро).

АБЗ подчертава, че само през 2025 г. изплатените обезщетения по „Гражданска отговорност“ са нараснали с 31% спрямо предходната година. В този контекст, застрахователите напомнят, че основната функция на задължителната застраховка не е ниската цена, а осигуряването на ликвидност за обезщетяване на пострадалите лица.

Според Асоциацията, настоящата динамика на цените – скок със 7% между декември 2025 и май 2026 г. – не представлява „необичайни ценови нива“, а постепенна корекция, наложена от обективните икономически фактори и необходимостта от защита на стабилността на системата в съответствие с европейската и националната рамка.

Комисията за защита на потребителите изясни в официална позиция, че по отношение на застрахователните услуги компетентен орган е КФН, а не КЗП.

Застрахователната дейност е предмет на специализирана правна уредба и надзор. Изключение правят икономическите сектори, в които действа специален регулатор.“

КЗП обаче предупреди, че с влизането в сила на новия Закон за защита на потребителите, контролната функция за необосновано покачване на цени ще премине към нея за по-широк кръг от услуги, включително застраховане.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg