Българският застрахователен пазар изпрати поредна година на растеж – затвърждавайки тенденцията от последните пет. Статистиката показва положителен резултат при почти всички сегменти на пазара, както и при почти всички показатели. Но това, което прави най-голямо впечатление, е засиленият интерес към имущественото, здравното и животозастраховането.

Към края на 2025 г. застрахователният пазар в България поддържа стабилен темп, като общият премиен приход нараства с около 12% на годишна база. Според официалните данни на Комисията за финансов надзор (КФН), брутните записани премии по общо застраховане достигат 4.38 млрд. лв., докато пазарът на животозастраховане генерира 870.4 лв.

Автомобилното застраховане продължава да доминира, формирайки 69% от общия пазарен портфейл. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) заема централно място с брутен премиен приход 1.67 млрд. лв. за 2025 г. и 25% годишен растеж, следвана от застраховка „Каско“ с 1.3 млрд. лв. и 15% повече постъпления на годишна база.

Но въпреки традиционно силният автомобилен сектор, тази година имущественото, здравното и животозастраховането за първи път надхвърлиха 30% дял.

Очакваме тези тенденции да се запазят и през настоящата година. България все още има значителен потенциал за развитие при имущественото, здравното и животозастраховането и именно там виждаме най-големите възможности за бъдещ растеж на пазара“, посочват от АБЗ.

Нови двигатели на растежа?

Въпреки автомобилния монопол през 2025 г. се наблюдава отчетливо събуждане в останалите бизнес линии.

Абсолютен рекордьор, макар и при по-ниска база, е имущественото застраховане с над 24% ръст през 2025 г., като брутният премиен приход по линия „Пожар и други бедствия“ достига 542.3 млн. лв. Климатичните промени и зачестяващите природни бедствия видимо променят нагласите. Изплатените имуществени обезщетения скочиха близо 2.5 пъти и достигнаха близо 180 млн. евро.

Все по-голям е делът на собствениците на жилища, които решават да ги застраховат, а не да разчитат на помощ от държавата при бедствие. Все повече са хората, които осъзнават, че застрахователното обезщетение, а не социалната помощ, ще ги подкрепят да си възстановят загубите“, коментира председателят на АБЗ, Николай Станчев, в интервю за Economic.bg.

Здравното застраховане отчита 23% ръст през 2025 г., като по данни на КФН брутният приход за „Медицински разходи“ възлиза на 188.4 млн. лв.. Продуктът обхваща над 600 000 застраховани лица, но Станчев обръща внимание на икономическата реалност зад този ръст.

Това почти изцяло се дължи на рязкото покачване на цените на медицинските услуги, предоставяни от медицинските заведения“, коментира той.

Животозастрахователният пазар отбелязва общ ръст от 11% през 2025 г. Най-голям принос има секторът на продуктите, обвързани с инвестиционни фондове (Unit-Linked) с 346.2 млн. лв. Браншът очаква дългосрочното членство в еврозоната да обогати пазара и да повиши доверието в дългосрочните спестовни продукти.

Положително развитие се наблюдава и при земеделското застраховане, където интересът на производителите се увеличава, подпомогнат както от по-добрите условия за субсидиране на премиите, така и от все по-честите климатични събития.

Оскъпи ли еврото полиците

От Асоциацията посочват, че няма връзка между приемането на еврото и цената на застрахователните полици. Такива спекулации се появиха в последните седмици по линия на задължителната „Гражданска отговорност“. Но данните от Гаранционния фонд за петгодишния период (2021 г. – 2026 г.) показват, че средната цена на полиците при леките автомобили е нараснала едва с 6.5% – средната цена през май 2026 г. е 135.6 евро – сума, напълно съпоставима с нивата от 134.7 евро през 2021 г.

Поскъпване определено има, но при специфични сектори, като транспортния бранш, таксиметровите услуги и мотоциклетистите. Това, според зам.-председателя на КФН, Пламен Данаилов, всъщност е закъсняла пазарна реакция, провокирана от решението на КФН първо да спре издаването на нови полици, след това и да отнеме напълно лиценза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Тази мярка бе провокирана от разкритата сериозна капиталова недостатъчност и поддържане на цени под себестойност.

В последната година бяха установени сериозни проблеми в системата на управление, инвестирането на премиите, техническите резерви и капиталовата адекватност… Случаят „ДаллБогг“ разкри за пореден път пагубните последици от опитите за постигане на пазарен ръст с всички средства и преди всичко посредством системно подценяване на застрахователните премии“, коментира Данаилов.

Но освен че не се отчитат негативи от еврото по отношение на цените, от АБЗ отчитат и някои плюсове за самия сектор, като:

• По-ниски транзакционни разходи;
• По-нисък валутен риск;
• По-голяма предвидимост както за инвестициите на застрахователните компании, така и за бизнеса като цяло.

Това е особено важно за сектор като застраховането, който управлява значителни инвестиционни портфейли и поема дългосрочни ангажименти към своите клиенти“, допълва бизнесът.

В по-дългосрочен план очакваме еврото да подпомогне развитието на пазара, включително чрез по-лесен достъп до европейските финансови пазари и по-благоприятна среда за развитие на животозастраховането и други дългосрочни спестовни продукти, обобщават от Асоциацията.

Сериозно нарастване на активите

Агрегираните от КФН данни показват, че през 2025 г. управляваните от застрахователните дружества активи са нараснали с 14.4% до около 6.7 млрд. евро. Увеличението идва основно по линия на инвестициите в ценни книжа, различни от акции, които продължават да формират най-големия дял от инвестиционните портфейли на сектора. Става въпрос за държавни ценни книжа (ДЦК), корпоративни облигации и др.

Показателна е и структурата на инвестициите. Над половината от активите на сектора са инвестирани в други държави от Европейския съюз, което показва висока степен на интеграция с европейските финансови пазари и добри възможности за диверсификация на риска.

Всичко това потвърждава ролята на застрахователите не само като доставчици на застрахователна защита, но и като едни от значимите дългосрочни институционални инвеститори в икономиката. Секторът управлява значителен финансов ресурс, който едновременно гарантира изпълнението на бъдещите ангажименти към клиентите и подпомага развитието на капиталовите и финансовите пазари“, обобщават от Асоциацията.

Какво да очаква пазара през 2026 г.?

Развитието на застрахователния пазар до края на 2026 г. ще бъде направлявано от преплитането на макроикономически фактори, климатични рискове и дълбоки нормативни трансформации. Данните и експертните прогнози на регулатора и бизнеса позволяват да се очертае положителен тренд за тази година, като пазарът ще продължи да расте в номинално изражение.

Според Пламен Данаилов, този финансов ръст ще бъде стимулиран пряко от два макроикономически фактора – нарастването на доходите на населението и инфлацията.

Автомобилното застраховане ще продължи да доминира пазара у нас, но в сегмента на „Гражданска отговорност“ се очаква преразпределение на силите и засилване на пазарната концентрация в резултат на освободената ниша след излизането на ЗАД „ДаллБогг“. Прогнозите сочат, че пазарът ще продължи да се връща към своите икономически обосновани и устойчиви равнища. Нарастването на доходите на населението и продължаващата инфлация при резервните части и авторемонтните услуги автоматично ще поддържат умерен ръст в общия премиен приход, без това да означава неоправдано или спекулативно поскъпване на полиците за масовите потребители.

Очаква се засиленият интерес към застраховките на домашно, бизнес и земеделско имущество да се запази като трайна тенденция през цялата 2026 г. Бизнесът отчита, че зачестяващите природни бедствия вече не са теоретична заплаха, а директен риск за финансовото състояние на домакинствата.

В Асоциацията на българските застрахователи се работи по проект за оценка на риска от бедствия и препоръчителни мерки за превенция за различни общини. При значителен импулс в имущественото застраховане нашият бизнес би могъл да задели сериозен капацитет в помощ на предпазването от твърде големи разрушения при природни бедствия“, казва Николай Станчев.

Финансовият натиск върху застрахователите ще се задържи поради прогнозираното увеличение на честотата и размера на изплащаните обезщетения, продиктувано от инфлационните процеси при резервните части, медицинските услуги и автосервизния труд.

Информираността като проблем

Съществен проблем обаче остава информираността на българите за полиците. Както Economic.bg писа наскоро, ново проучване показа, че българите се застраховат все по-често, но без достатъчно знания за полиците. Оказва се, че близо две трети от анкетираните (63%) са съгласни с твърдението, че хората не разбират достатъчно от застраховки и затова не ги купуват, а 57% определят условията по застраховките като трудни за разбиране. Същевременно едва 6% оценяват собствените си познания като високи, докато близо половината от анкетираните ги определят като ниски или липсващи.

Очаквано, хората, които не ползват застраховки, също посочват липсата на знания като проблем. Сред тях 41% посочват, че не разбират достатъчно от застраховки, а 44% не виждат необходимост от подобна защита.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg