ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 16, 1990 г.
СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ПАРИ – ИМА НЕДОВОЛНИ
С интерес следя рубриката „Дискусия „Септември” и поместените в нея материали. Повод да напиша тези редове е поместената в брой 13 статия „Етика… в „мътна вода”.
Като вещо лице по делото имах възможност да се запозная по-отблизо с материалите по рационализаторските предложения, да разговарям с много представители на двете страни (автор, ръководители и работници).
Правилно авторите на статията още в началото посочват, че предложения с № 23 и 25 са регистрирани през 1983 година в МЗ „Червено знаме” и са с отрицателна рецензия. Не зная защо обаче в статията се твърди, че рецензията е от ИМХВП. Истина е, че тя е написана от инж. Ст. Жилов, служител на същия институт, но тя не е подписана от ръководството на института, за да може официално да се твърди, че това е мнение на института. По-нататък в статията се твърди, че години преди това са поставени въпросите „Условия за унифицирани детайли и преминаване в модулни системи в автоматиката 1978-1979 г.”. Възниква въпросът защо в рецензията от инж. Жилов, дадена през 1983 г., няма нито дума по този въпрос? В рецензията четем (цитирам дословно): „1. Не се решава технически на по-високо ниво управлението на машините с най-сложна автоматика, от чиято безупречна работа зависи производителността на линиите като цяло. 2. Дублирането на електронната система, доказала безупречна надеждност и висока ремонтопригодност, би било стъпка назад, а не рационализация.” На база отрицателната рецензия МЗ „Червено знаме” не приема предложенията като рационализации.
Още през 1984 година ИП „Хранмашкомплект” с писмо К-2-3105 от 24.08. уведомява ДСО „Хранмаш” и ИМХВП, че всички външни клиенти „настояват системата да бъде с ел. контакторно управление”. Настоятелно молят във възможния най-кратък срок да се внедри това управление.
На 01.10.1984 година ръководството на ИМХВП сключва договор с младежки творчески колектив за решаване на следната задача: „Разработване на конструктивна документация на системата за управление на контактен принцип за палетизатор и депалетизатор, едноколонен, с възможност за включване на микропроцесорен модул.”
Договорът е изпълнен, работата е отчетена, а в комисията за узаконяване на изделието участват представители на МЗ „Червено знаме”, ИМХВП, ИП „Хранмашкомплект”. Тяхното мнение е отразено в протокол № 9 от 19.06.1985 г. Никой от членовете на комисията не е разписал протокола с особено мнение, дори и н.с.инж. Жилов. Тук следва да си зададем въпроса: Нима той не е разбрал, че техническото решение е същото, както в рационализаторските предложения от 1983 година, на които той даде отрицателно становище?
В писмо № 3573 от 05.07.1988 год. на ИМХВП до МЗ „Червено знаме” четем: „Конструктивната документация на ел. управлението на контактен принцип за депалетизатори, палетизатори едноколонни и двуколонни, машини натоварващи и машини разтоварващи е разработена на база техническите решения, предлагани от Иван Тонев в рационализаторските му предложения с № 23 и 25 от 1983 год. до МЗ „Червено знаме”. Следват положителни становища от ПЗ „Софийско пиво”, Завода за безалкохолни напитки – Стара Загора с предложение да се даде възможност на клиентите сами да избират вида на управлението, положителни становища от външни клиенти, ИП „Хранмашкомплект”, секция „Опаковъчна техника” и други.
Не споделям мнението, че икономическият ефект е изчислен неправилно. Ефектът от внедрените рационализаторски предложения е изчислен по наредба № 9 – наредба за изчисляване на икономическия ефект от внедрени изобретения, рационализации и икономически ефективни предложения, и указанията дадени от института за изобретения и рационализации, София, в писма с № 28.4.22 от 25.09.1987 г. и 94-И-29 от 31.08.1988 година.
Изказаните съмнения в статията за нередност в документацията при разглеждане и утвърждаване на рационализаторските предложения предполагам, че се дължат на недостатъчното познаване, разбиране, тълкуване на нормативните документи по изобретателската и рационализаторската дейност в страната.
За да не обременявам читателите с цитирането на цели членове от нормативните документи, си позволявам да отправя един съвет към авторите на статията „Етика в … „мътна вода”: да се запознаят по-задълбочено с членове 47, 50 и 51 от Закона за изобретения и рационализации, указанията за определяне служебните задължения при разглеждане на предложенията за рационализации и наредба № 9. Тук е мястото да си зададем още един въпрос: съгласно член 64, ал. 5 от ЗИР (закон за изобретенията и рационализациите), ако през втората година от внедряването се реализира по-голям икономически ефект на автора следва да се изплати допълнително възнаграждение – дали това е сторено или не в МЗ „Червено знаме”?
И накрая, поставянето под съмнение ролята на рационализаторското движение, в техническия прогрес, искам твърдо да заявя, че полза от него има и че то е плод на колективно творчество – започващо от предложителя и преминаващо по една дълга, предълга верига от проучване, експериментиране, внедряване и най-накрая изчисляване на икономическия ефект. За съжаление тази тъй дълга верига много често се къса, било по субективни или обективни причини, най-вече след внедряването, когато трябва да се изчисли и изплати полагащото се авторско възнаграждение, където потърпевшите са авторът и тъй наречените началник на БРИЗ, зав. БРИЗ или организатор ИРД, които се намират винаги между чука и наковалнята, защото в тази дейност, свързана с възнаграждения, винаги има завист, неудовлетворени автори и недоволни ръководители.
Повече от петнадесет години работя в областта на техническото творчество и въпреки, че не съм нито изобретател, нито рационализатор, винаги с болка понасят обидните епитети, прикачвани по един или друг повод на новаторите.
Инж. Нанка КОЛЕВА патентен специалист
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: С тази публикация приключваме дискусията под надслов „Творчество, което носи болка” по проблемите на рационализаторската дейност в общината. За изминалите два месеца на страниците на в. „Септември” бяха отпечатани много мнения и становища, направени бяха и конкретни предложения, които ще предоставим на съответните инстанции.
Благодарим на всички наши читатели, включили се в дискусията, и уверяваме, че и в бъдеще проблемите на техническия прогрес ще имат приоритетно място във в. „Септември”
