Неговото работно време е сутрин от осем до осем вечерта. Обедна почивка няма. Яде баничка на обяд и се почива, така като си седи на столчето. Виждал е много обувки. Обувки на съдии, прокурори, кметове. Нарича клиентите си приятели. С гордост изброява кои са му приятелите. Сред изброенитеса имената на няколко депутата и един министър.
На въпроса ми за данъците, той казва, че плаща по 30 лв на месец. „Успяваш ли да ги плащаш?“-питам го. Защото таксиметровите шофьори блокираха на секундата орлов мост, когато се опитаха да им вземат същата сума. То не бяха протести, то не бяха плачове и хленчения, нищо че някога изкарват тези пари с един – единствен курс. С блокадата на Орлов мост, те отложиха патентния данък за Нова година, но вероятно и тази дата ще се препрогармира за следващата Нова година. Защото законите се сменят, а Орлов мост си е все същия. Който не е блокирал моста, на него не са му удовлетворили исканията. Но темата за блокадите е друга тема, а днешната е за ваксаджията, който всеки ден отделя по лев за данъка. „А когато вали и нямаш клиенти какво правиш?“- „Отделям левчето от пенсията си“- добродушно ми отговаря ваксаджията и продължава бодро да почуква с четката по сандъчето. „Вакса моляяя…“
