Устната кухина има тази особеност, че може всеки момент да се разглежда от лекаря, без да има нужда от помощни технически средства или специално умение.
Поканата „Моля, покажете си езика!“ вече се е превърнала в нещо като символ на лекарския преглед.
При генерализирани изменения в лигавицата на целия стомашно-чревен тракт типични симптоми се откриват още при разглеждане на устната кухина. Такъв е случаят при силно малокръвие (анемия), жълтеница, някои отравяния, възпаления, липса на желязо и други подобни. Но само с един кратък поглед към устната кухина не може да се постави диагнозата например на стомашна язва или на възпаление на тънкото черво.
При различни инфекциозни болести лигавицата на устната кухина може да показва значителни изменения. Тъй като тя е силно кръвоснабдена, измененията в оросяването личат много ясно и се изразяват в бледност или силно зачервяване (например силно зачервяване при инфекции на дихателните пътища и повишена температура). Петнисти налепи от фибрин и загинали клетки също понякога сигнализират за появата на някои инфекциозни болести (например т.нар. Копликови петна по лигавицата на бузите при морбили).
В устната кухина се отварят изходните канали на слюнчените жлези (с изключение на задстомашната жлеза).
Шест големи слюнчени жлези отделят главното количество слюнка. Две жлези с големина приблизително колкото кестен се намират пред и малко под ушите (околоушни слюнчени жлези). При заушка (епидемичен паротит), едно заразно заболяване на слюнчените жлези, което се предизвиква от вирус, те силно се подуват и стават много болезнени. Друг един чифт жлези се намира в основата на езика, непосредствено под езика. А още две слюнчени жлези са разположени от двете страни между долната челюст и дъното на устата. Освен тези жлезни тела, които са съставени от многобройни отделни клетки, съществуват и стотици секретиращи клетки в самата устна лигавица, които отделят течности за овлажняване на устната кухина и на хранителните частици.
Слюнката има за задача да овлажнява частите от храната, които се раздробяват при дъвкането, да ги размесва добре и дори да пусне в ход процеса на храносмилането. В слюнката вече се съдържат ферменти, които разграждат скорбялата на захар. В това можем да се уверим посредством един прост опит: ако дъвчем парче хляб продължително време, постепенно ще започнем да усещаме сладникав вкус.
Като знаем за тази функция на слюнката, някои наши навици при закуска ще ни се видят в малко по-друга светлина: от физиологична гледна точка съвсем не е правилно след всяка хапка да се отпива по глътка.
В такъв случай слюнката се разрежда и нейната функция отслабва.
Но слюнката има да изпълнява и други задачи. Едва след „наслюнчване“ на храната съдържащите се в нея ароматни и вкусови вещества могат да се „оценят“ от рецепторите на езика. Вкусовите вещества трябва да се разтворят химически, преди да стигнат до нашето съзнание (с изключение на ароматните вещества). Следователно слюнката допринася й за „добрия вкус“. Интересно е и това, че слюнката има потискащо действие върху микробите, т.е. бактериите и другите микроорганизми могат отчасти (но в никакъв случай напълно) да бъдат унищожени още в устата. Говоренето и гълтането също биха били невъзможни, ако слюнката не поддържаше устната лигавица и повърхността на езика меки, влажни и еластични. Това може да почувствува всеки, който например поради някаква силна инфекция през нощта е дишал с отворена уста и на сутринта трябва да се оправи от смущенията, свързани с „пресъхналата“ уста. Устната лигавица има непряко значение и за овлажняване на дихателния въздух, при все че нормалното дишане винаги става през носа.