Франкфурт/Майн (dpa): Възрастни хора живеят като млади, по кариерната стълбица все повече жени изпреварват мъже, много продукти се използват съвместно.
Според експерти това са трите тенденции на бъдещето. Делът на младите хора в обществото действително е намалял, но значението им нараства, убеден е Кристиан Шулт от Института за изследване на бъдещето във Франкфурт. Преди всичко „като сеизмографи на обществените процеси на промяна и като пионери в различни начини на живот“, пише германският изследовател на бъдещето в зследването си „Youth Economy“. Според реномирания учен, който изследва младежта, Клаус Хурелман, там са засегнати най-важните тенденции. Ето някои от тях:
МЛАДЕЖТА КАТО МОДЕЛ ЗА ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ: По думите на Шулт младежкият стил се е превърнал в „излизащ извън рамките на поколенията лайфстайл принцип“. В обвързаното в мрежа дигитално общество дори 
70-годишните се обръщат към стила на живот на 20-годишните. Някои възрастни хора живеят по-младежки от някои млади. Отношението между поколенията ще стане по-партньорско.
Изследователят на младежта Хурелман формулира нещата така: „Младите хора се превръщат в експерти по отношение на справянето с откритостта и несигурността. Това оказва влияние върху по-старото поколение.“
ПОКОЛЕНИЕ Y: Несигурността и откритостта, според Хурелман са характерни за младите хора, родени между 1985 и 2000 г. Като причини той посочва тероризма, ядрената катастрофа във Фукушима и „свят, в който човек не знае дали ще си намери място на пазара на обучение и на трудовия пазар“. Последицата: „Търсещо, сондиращо поведение, но също така и известна леност. Вече не се знае кое е
правилното.“ Към това се прибавят и дигиталните технологии като даденост. За поколението Y разграничаването между реалност и фикция изглежда безсмислено. „Ако смартфонът им откаже, светът изчезва.“
ПОКОЛЕНИЕ Z: Към него изследователите причисляват децата и младежите, родени след 2000/2001 г. Те вече не носят белезите на несигурността. Това важи и за пазара на труда: „В бъдеще фирмите ще кандидатстват за млади сътрудници, а не обратно“, убеден е Шулт. Това се отразявало на житейската нагласа и манталитета, казва Хурелман. Това поколение ставало по-самоуверено и спокойно, „може би и малко разглезено“. Вероятни били елементи на намаляване на напрежението като при поколението на „немотивираните“, но и по-силна политическа ангажираност. „Те вече не трябва да се грижат за собственото си осъществяване.“ Така съзнанието им било свободно да се ангажират с обществени въпроси.
ЖЕНИ ИЗПРЕВАРВАТ МЪЖЕ: Според изложеното от Шулт за младежите вече е характерно премахването на представите за полово специфичните роли и планове за кариера. „Младите жени днес имат по-голям афинитет към техниката от когато и да било преди и има тенденция да са по-добре образовани от младите мъже.“ Това се отразява и на програмите за обучение, казва Хурелман. „70% от студентите по медицина са жени.“ Много фирми вече са забелязали, че жените имат други представи за професионалния живот: „Те не искат на всяка цена да правят кариера, искат интересно работно място, но и да съчетават семейството и професията, искат да работят в екипи и не харесват строгата йерархия.“
СПОДЕЛЯНЕ ВМЕСТО ПРИТЕЖАВАНЕ: Според представеното от Шулт дигитално ориентираните младежи са пионери в манталитета на споделянето, който все повече следва принципа „използване вместо притежаване“. „След като икономическата и професионална криза в очите на младите хора е отминала, темата за околната среда отново излиза на преден план в класацията“, казва Хурелман. Това
включвало не само сигурна, естествена среда със здравословно хранене и нови консуматорски модели, но и здравето като мащаб. „Да си психически, физически, социално гъвкав и в добра форма е много важно.“
Възрастните все повече живеят младежки, отношението между поколенията става по-партньорско
