ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 30, 1990 г.
СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ:
ВЕЛИКДЕН – ПРАЗНИК НА ЖИВОТА И РАДОСТТА
Православната църква възпява Възкресение Христово като свещен „ПРАЗНИК НА ПРАЗНИЦИТЕ” и „ТЪРЖЕСТВО НА ТЪРЖЕСТВАТА”. Бидейки освещение, сила и красота на християнските празненства и основа на вярата, той е наречен от благочестивия ни народ Великден. Това е прекрасен израз на вярващото сърце и народното виждане. Възкресението е велик ден на благочестивата надежда, център на богословската мисъл, средоточие на цялата християнска история.
Този празник е дълбоко свързан н нашия православен народ. Празник е на живота, а не на смъртта. Празник е на радостта, а не на скръбта. Единадесет столетия българският народ празнува този ден на радостта и надеждата. Във векове на неволя и изпитания, когато пред него се спускаха тъмни времена и го притискаха навъсени облаци, народът ни избра Великден като символ за възраждане и ново възкресение.
В епохата на епична борба за духовнокултурна независимост, за признаване на българската нация и църковната ни автокефалия, той стана извор на вдъхновение за превръщане на светлите идеали в дела, за подготовка на конкретна програма, която води поробения ни народ към изгрева на свободата. Великден бе върховна точка в деяния. Още тогава Георги Сава Раковски оценява най-високо народния ни подем, започнал смело дори в сърцето на Османската империя и смята, че този ден е свят за българския календар, начало на новото ни – т.е. възрожденско летоброене.
След няколко столетия на робска неволя един онеправдан народ отново изправя снага за самостоен църковен живот, чрез който се твори духовнокултурна самобитност. Тъкмо на Великден 1800 година започнала и българското възкресение, начало на нова църковна йерархия и цялостно обновление. Вестта за великденското тържество раздвижила духовете на всички български общини. С безгранична преданост, обич и доверие те признали Преосвещенни Иларион Макариополски за духовен глава и свещеноначалник на народа ни, издигнали потъпканото достойнство на древлепросиялата патриаршия във великия Търновград и развели знамето на всебългарското единство и културна автономия в пределите на Османската империя.
Така великденският акт открива светла страница в историята на българското църковно народно движение, дал импулси и сложил начало на две нови най-трудни героични десетилетия от величавата борба за духовно-политическо освобождение.
Прочее, нека споменът за тези исторически дела и светли образи освети и нашите сърца. Настъпващият Великден да стане извор на радост в нашите домове, на вдъхновение за нови приноси в съкровищницата на държавно-народното ни битие, във всестранните успехи на обновеното ни, окъпано с много радост и светлина мило отечество България.
Да бъдем достойни продължители на свещените стъпки на възрожденците ни, на дедите и бащите ни.
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!
Великден – празник на живота и радостта
