Виолета Бончева – Блика бял огън (поезия)

[ad id=“225664″]

Блика бял огън по ръба на водата,

ангеле

крилото ти въздух изпраща

сандалите звън

вися над бездна ветровита

и пясъчно ласо мятам

към сияещи дупки –

далечни хралупи на звезди изгорели

към часовници

спрели в междучасието

на две епохи –

тази на очите

залепнали от сияния невидими

и другата – плитка,

като вáда

която иска да глътне реката

и е озъбена

като релефа на канарата

дето притиска вика ми

пълен с акордеони

със сини ноти

с цветни въртопи

[ad id=“263680″]

Кристален пръстен

четка на художник

в кръв потопена

листа обрулени от сезона

няколко трола,

с разпасани пояси

слепи или безоки

не виждат

че водата ще пламне

от всички посоки

и водят натам същества

жадни

с изгладнели уста…

Из „Птици в нощта“

[ad id=“236999″]