ЗАЩО ЧЕРНИЯТ ХУМОР НА ДОКТОРИТЕ ЧЕСТО СПАСЯВА ЖИВОТ

Днес в сайтове и фейсбук-групи надълго и нашироко обсъждат съдържанието в официалната фейсбук страница  на АГ – комплекса към МБАЛ „Ст. Киркович“, Стара Загора. https://www.facebook.com/AGStaraZagora

Честно казано, за пръв път попадам на тази страница, просто защото не ми се е налагало. И – да, това не е типичната страница на болница. В нея изобилства от типичен лекарски хумор, откровени послания и директен подход. За част от хората – дори просташки.

Мен лично ме шокира най-вече една от последните снимки /не тази от публикацията/ – на операция, дори не я разгледах обстойно, защото само като погледна кръв и ми се подкосяват краката. Но пък в крайна сметка

в страница на болница не би трябвало

да очаквам да видя снимки на парфюми.

Текстът към снимката всъщност е онова, което предизвика възмущението на старозагорци  – „Доц.Трифонов, Д-р Мангърова и Д-р Танчева в поредното спасяване на живота на циганка с N-раждане, напречно положение на плода, предруптурно състояние на матката,с тежка пневмония и 42 градуса телесна температура… Освен всичко беше яла някакви гадости което наложи да отваряме червото да се убедим,че не е глътнала джобен часовник…Ситуацията,разбира се развива в 4 часа сутринта Събота срещу Неделя…“

Да, не би трябвало лекарите да се превръщат в социални съдници. Не трябва. Обаче са принудени, всички знаем защо и как се случи това в последните години. Но това е друга тема.

Имали били черен хумор? Ами всички доктори имат черен хумор.

И доктор Хаус има черен хумор, а е най-добрият.

Какъв щеше да бъде вашият, ако по цял ден се борехте със смъртта?

Лично аз изпитвам ужас от фалшиво любезни доктори и им нямам никакво доверие. Дори наскоро за пръв път през живота си претърпях операция и въпреки, че бях гипс, положението моментално се оправи, след като чух първия мръсен виц от доктора ми.

Дълбоко уважавам труда на лекарите и за мен по-важна професия от тяхната няма. И изобщо не ми пука какви вицове ще си пускат на стената и какви постинги ще публикуват.

Ако са добри доктори,

ако си вършат съвестно работата –

не ми дреме какви са речника и обноските им,

те са грижа на други хора.

Преди точно 12 години един прехвален, много скъп, много лъскав и любезен доктор обяви, че имам рак и ми насрочи час за биопсия. Моментално издирих най-добрият по специалността, за когото моите приятели и познати бяха чували. Оказа се намръщен темерут, но ненадминат в професията си и в отношението си към нея. Нямаше ми нищо, оказа се, че се касае за голяма лекарска грешка и некомпетентна диагноза.  Та ако не беше мрачният тип, сега щях да викам БУУУУУ от отвъдното, вместо да ви занимавам тук с глупости.