Той е най-едрата птица на Земята и е от семейство Щраусоподобни. Арабите го наричат камилска птица.
Мъжкият често тежи доста над 150 килограма и има дължина на тялото близо 3 метра. Щраусът тича със 70 км в час.
[ad id=“263680″]
Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, а търговията с техните пера датира от хилядолетия.
През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на времето кожата на птиците става по-търсена.
Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние.
[ad id=“225664″]
Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение.
До първото десетилетие на миналия век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия. В наши в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. Има значителен брой щрауси в щраусови ферми в Южна Африка, също и в Южна Австралия. Напоследък се появяват и българия, заради ценните им месо, яйца и пера.
Римски мислител Плиний Старши през 79 година на новат ера написал енциклопедия, в която било споменато че щраусите си крият главата в пясъка, вярвайки, че никой не може да ги види.
Ако те в действителност бяха толкова глупави, то този животински вид нямаше да оцелее досега.
Според някои хора, щраусите са толкова глупави, че не могат да ползват крилете си по предназначение. Всъщност неумението на щраусите да летят те умело компенсират с бързоходство.
Има две версии за възникването на смешната защитна тактика на щраусите.
Първата излага идеята, че като заравя глава в пясъка, щраусът поглъща камъчета и пясък, за да подобри храносмилането си.
Втората версия твърди, че щраусът спи прав, но с отпусната надолу глава. Фактите са, че това е голяма птица с малка глава и ако се наведе за да кълве нещо, то от нея ще се вижда само тялото.
Митът за глупостта на щрауса се е появил още по времето на Римската империя, когато са смятали, че за да избегне опасностите, той се крие именно в пясъка. От тогава е и израза „ крие си главата в земята”.
Според някои учени, следящи поведението на тези огромни птици, щраусите допират главата си в земята, за да слушат. Така те разбират за евентуална приближаваща се опасност.
Митът за щраусите обаче е устоял на времето. Той умело се използва в анимационните филмчета и трайно се вкоренява като безусловен факт в нашето възприемане за поведението на тези птици.
