Автор: Даниела Ангелова
Идват местни избори и след като вчера уважавани видни функционери ме обвиниха в лековатост и тайна злост към мой приятел и кандидат за водач на листа в Стара Загора /разбира се, хората се изразиха много по-делово и политически коректно, както подобава на уважавани видни политици, ама аз не съм вчерашна и ги разбрах добре, защото съм от същия краставичарник/, днес реших да нахвърля няколко точки по Основи на класическия роден политически ПР. И то – не като моя аматьорски Пи Ар /разбирай – Пие и Арчи/, а такъв, какъвто трябва да бъде и какъвто го дават по телевизора – а именно – строг, справедлив и социално приемлив.
1. За целта е нужно да сте кандидат за нещо или поне политически съветник. Ако сте второто, по възможност вашият фаворит трябва да е уважаван член на обществото, изключително интелигентен и да се изразява подобаващо и със собствени думи, така че никой да не го разбира, дори самият той, както и казаното от него да не може да бъде перефразирано от нормален човек. Например, идеалният кандидат би казал: „ Ние смятаме, че при съвременния ръст на местната икономика, средната стойност на брутния вътрешен продукт на нашата област е реципрочна и изключително конкурентна на фона на средната стойност на водещите икономики в страната, което пък от своя страна позиционира нашия град сред изключително подготвените от икономическа гледна точка и го прави конкурентен по водещите параметри за измерване на социалната устойчивост на населението, без онтологичен корелат след големите населени места, класирани в топ 5 по индекса Ламартин“.
В случай, че не заспите към третия ред и успеете да устоите на порива да си прережете вените, научете кандидата си на колкото се може повече безсмислени ала-бала от този род. Ако ви мързи да четете и да се ровите за още по-засукана терминология, просто си измислете такава – като например индекса Ламартин. Даже Ламартин-Коморин звучи къде-къде по-добре. И да ги бият, няма да признаят, че не са чували за него, за да не вземе електоратът да ги помисли за прости.
Винаги говорете в първо лице, множествено число – „Не смятаме“, „Ние сме на мнение“ – дори да не смятате нищо и да нямате мнение. Така едновременно хем ще избегнете пряка лична отговорност, хем това ще ви придаде загадъчен аристократичен ореол, като на кралски височества.
2. Уредете да поканят кандидата ви в сутрешен блок на която и да е телевизия – и без това всички сутрешни блокове са еднакво безмислени. Там настоявайте, освен заучените ала-бала, кандидатът да наблегне и върху отрицателните страни на своя конкурент, но да звучи непринудено-интелигентно и добронамерено. Примерно: „Аз познавам лицето Х още от 90-те, когато участваше в съмнителни сделки с едни сърби и направи маса пари от юго-ембаргото, но си затварях очите и се правех, че го уважавам, защото ми беше приятел и защото съм носител на европейски ценности и морал, а той не беше такъв човек – ако не ми вярвате – проверете досието му и вижте, че е агент поне на 3 агентури, всички се знаем тука, налЕ.“
Важното е да звучи категорично, тайнствено /все едно знае ехе-колко още неща, ама няма да ги каже, защото не е такъв човек/, и хлъзгаво, за да не могат да докажат в съда какво е искал да каже.
3. Ако някой много ви ядоса, в никакъв случай не го наричайте „кретен“ пред включени камери и микрофони. Вместо това кажете, покашляйки се многозначително: „Всички знаем с какво се занимавахте през лятото на 97-ма, докато жена ви въртеше кантрабандни цигари през турската митница.“ Първата част на това изречение сама по себе си е бетон, защото всеки е правил нещо през лятото на 97-ма, а вероятността втората част да е вярна е доста голяма, защото почти нямаше предприемчив човек през 90-те, който да не въртеше контрабанда, която на всичкото отгоре в ония времена си беше и съвсем законна.
4. За да се подсигурите с качествено твърдо ядро в днешно време, използвайте социалните мрежи и особено групите във фейсбук. Лично на мен любими в групите са ми скучаещите майки, които си умират да са обществено ангажирани и винаги да имат мнение по всеки въпрос. И не само това – те обикновено са инициаторите на всеки безсмислен обществен панаир, независимо дали става дума за разпределянето общинския бюджет или за гнезденето на малкия корморан.
Пример за привличане на вниманието: „ Приятели, днес бях в един от парковете и станах свидетел на ужасен ужас! Нека се обединим срещу българската простотия и безхаберие – а именно – в парка се разхождаха две бездомни котета и даваха на децата да ги галят! Кошмар! На този чудовищен геноцид трябва да се сложи край!“. За да бъдете по-убедителен, добавете снимки на крастави котета и отделно на две невинни детски личица, снимани в близък план – ефектът ще е покъртителен.
На всеки лайк или друга реакция към поста ви пишете – „Благодаря ви за мнението, от такива хора като вас има нужда Майка България!!!???!!!“ или „Molq spodelete ako ste istinski balgarin I vi e grija za bade6teto na decata ni!!! “.
5. Покажете, че сте либерален и толерантен човек, дори да не сте такъв. За целта споделяйтe всичко, което минава за модерно, а именно – свързано с малолетни драг кралици, веганство, грети тунберги, антиваксъри, бежанци, неасистирано раждане, пушене на наргилета и изобщо – всичко готино и прогресивно, за което се сетите. Ако не сте запознат с някое от тях /а и дори да сте/, просто споделяйте снимки по темата с непринудения анонс „Добро утро, приятели! Желая на всички ви усмихнат ден и много положителни емоции!“. Така ще покажете на електората хем че сте информиран, хем че сте широкоскроен и загрижено-добронамерен европеец отвсякъде.
6. Много по-трудни за ловене са пенсионерите. Тъй като хората са от старата школа и съответно – истински образовани и възпитани в ценности, там ще трябва да играете ловко и интелигентно и да забравите за ала-бала, иначе рискувате да чуете любимата ми реплика към Стефан Софиянски, простодушно изстреляна от редови пенсионер на митинг по повод мерките за кастрация на столичните кучета – „Ама кмете, те не ни таковат, те ни хапят!“
За да спечелите пенсионер, трябва да сте искрен и възмутен. Аз например от сърце въртя очи и се възмущавам от всички, които пушат трева, не се виждат от татуировки и карат пистови мотори извън писти, което автоматично ме е бетонирало като любимка на кварталните пенсионери от години. Също така няма да е зле да асистирате при носенето на зарзават между етажите, както и при нелегалното и престъпно по статут за нашия – иначе най-добър за живеене европейски град – тайно и неевропейско хранене на бездомни котета. А и преди избори няма кой да ви глоби – това е светло време на доброта, надежди, космически сияния и безплатни кюфтета.
